В контекста на необходимостта от по-добра защита на дивата природа и опазването на здравето на хората, включващо съхранение на растения и поминък, седи и темата за Европейския закон за климата, който превръща в правно обвързваща цел ангажимента на Европейския зелен пакт за постигне на климатична неутралност до 2050 г., като въвежда междинна цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г., се посочва на сайта на Европейската комисия.
Намаляване на емисиите, инвестиции в чисти технологии и опазване на околната среда са част от приоритетите. Законът създава рамка за дългосрочно планиране на климатичните политики, въвежда механизми за наблюдение и отчетност и изисква всички европейски и национални политики да бъдат съгласувани с целта за климатична неутралност.
На 24 юни 2021 г. Европейският парламент (ЕП) одобрява Европейския закон за климата с 442 гласа „за“, 203 „против“ и 51 „въздържал се“. По-късно законът е приет и от Съвета на ЕС и обнародван в Официалния вестник на ЕС, се посочва на сайта на ЕП.
Действията на местна почва
В края на 2025 г. Европейският парламент и Съветът постигнаха и политическо споразумение за обвързваща междинна цел за намаление на нетните парникови газове с 90% до 2040 г., като част от дългосрочния преход към климатична неутралност, казаха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в отговор на БТА относно ангажиментите на страната ни по Европейския закон за климата.
В рамките на тази регулаторна рамка МОСВ изпълнява координираща и контролна функция по отношение на националните политики за декарбонизация и климатична адаптация. Министерството участва активно в разработването и прилагането на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата, Дългосрочната стратегия за нисковъглеродно развитие и механизмите за отчетност, заявиха още от екоминистерството.
Необходимост от гъвкавост
Европейският закон за климата не предписва конкретни политики или мерки, което позволява гъвкавост на държавите членки и взема предвид регулаторната рамка за постигане на целта за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., коментира за БТА Пламен Пеев, експерт по право и политики на околната среда и климата във фондация „БлуЛинк“, част от „Коалиция за климата“. Според него е необходима повече конкретика при изпълнението на заложените цели на страната ни. По думите на Пеев трябва по-голямата ангажираност на научната и експертна общност по пътя към климатична неутралност. Експертът обръща внимание и на ролята на националното законодателство, като посочва, че ефективното прилагане на Европейския закон за климата зависи от това доколко националните рамки създават условия за дългосрочно планиране, прозрачност и обществено участие в климатичните политики.
България в международния климатичен диалог
Като част от целите на ЕС за постигане на климатична неутралност, България участва в международния диалог по темата. Страната ни беше представена и на последното издание на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (КОП) в Бразилия през 2025 г. Там бе обсъден напредъкът по изпълнението на Парижкото споразумение и препоръките за последващи действия. България продължава да проследява международните тенденции в областта на климатичните политики и да черпи опит от глобалния диалог по темата. От МОСВ тогава казаха за БТА, че участието на страната ни на КОП допълва прилагането на Европейския закон за климата на национално ниво и ангажиментите на България в рамките на общата климатична политика на ЕС.
Темата за Европейския закон за климата е в обхвата на изпълнявания от БТА проект за прилагането на европейското законодателство в България. Повече информация може да бъде намерена в рубриката на БТА „ЕС право БГ“.