Изложбата „Съкровища от българските земи“ беше открита в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян

Изложбата „Съкровища от българските земи“ беше открита в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян. Експозицията представя три съкровища от различни краища на страната – реплика на Панагюрско златно съкровище, собственост на Исторически музей в Панагюрище; златните накити на тракийската жрица Кепра от Регионалния исторически музей в Бургас и копие на Хотнишко златно съкровище от Регионалния исторически музей във Велико Търново.
„Не беше трудно да се сдобием с трите съкровища, тъй като работим в партньорство с другите музеи в страната. Разбира се, беше нужно време за подготовка, за пътуване. Изложбата се осъществява с финансовата подкрепа на Община Троян и е комплимент към троянци в навечерието на националния празник Трети март“, разказа уредникът в Музея на занаятите и отговорник за фонд „Археология“ Нина Димитрова.
На втория етаж на музея посетителите могат да разгледат копия на две от най-известните български съкровища - Хотнишкото и Панагюрското. 
Предметите от съкровището, открито край великотърновското село Хотница и датирано около 4300–4200 г. пр. Хр., се смятат за едни от най-ранните обработени златни изделия в света. Съкровището включва общо 44 предмета – 39 халки с различна големина, четири кръгли апликации (идоли) и една спирала, изработени от злато с чистота 22-23 карата с общо тегло 312 грама, разказа уредникът. 
Панагюрското съкровище се състои от осем ритона и една фиала, украсени с релефни растителни орнаменти и митологични сцени, свързани с древните религиозни вярвания. За неговия собственик съществуват различни хипотези – предполага се, че е било част от хазната на древен владетел като Александър Велики или тракийския цар Севт Трети, както и че може да е принадлежало на храмова съкровищница. „Съкровището е с огромно значение за историята и изкуството и легитимира траките като носители на високохудожествени творчески и технически традиции, с които дават принос дават принос в развитието на световната култура“, подчерта Димитрова.
В музея гостуват и оригиналните накити на тракийската жрица Кепра, открити през 1975 г. в надгробна могила край днешно Поморие. Разкрит е типичният за траките погребален обред – кремация, като в пепелта са намерени гробните дарове. Освен накитите са открити и керамични и стъклени предмети. Част от украшенията са изработени от злато с инкрустирани камъни и включват две обеци с наушници, колие, диадема и листа от венец. Находките имат висока художествена стойност и свидетелстват за материалната и духовната култура на местната тракийска аристокрация, разказа тя.
„Предполага се, че погребението е било на жрица, тъй като това са едни изключително скъпи дарове за времето си. Надписът на обиците, който гласи „Лесескепра“, се превежда като „Лесес купи/подари на Кепра“ и се предполага, че това е било дар за жрицата“, допълни Нина Димитрова.
Изложбата може да бъде разгледана до 6 април.