Преходът към по-чист транспорт е сред ключовите политики на ЕС за намаляване на емисиите и модернизиране на мобилността. Насърчаването на пазара на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства е заложено в Директива 2009/33/ЕО. Впоследствие тя е изменена с Директива (ЕС) 2019/1161, с която се въвеждат минимални национални цели при възлагането на обществени поръчки за чисти превозни средства. Те са определени като минимален дял на такива превозни средства от общия брой обществени поръчки, възлагани от публични органи и някои оператори на обществен транспорт в държавите членки.
През 2025 г. регистрираните в ЕС електромобили са 1 880 370, което е 17,4% от пазарния дял на Съюза, сочат най-новите данни на Европейската асоциация на автомобилостроителите (ACEA), публикувани в края на януари на нейната интернет страница. През декември 2025 г. спрямо същия месец на 2024 г. се отчита ръст на новорегистрираните електрическите автомобили, задвижвани изцяло от батерии, а през 2025 г. регистрациите на бензинови автомобили са намалели с 18,7%, като всички основни пазари са отбелязали спад.
Според Европейската асоциация на автомобилостроителите в България през 2025 г. регистрираните електрически автомобили, задвижвани изцяло от батерии са 2 420, което е ръст от 62% спрямо 2024 г. По-малък е делът на новорегистрираните хибридни и плъгин хибридни автомобили за същия отчетен период, но и при тях се отчита ръст.
Закъснялото транспониране на европейската директива в България и наложените санкции
Промените, наложени с Директива за изменение (ЕС) 2019/1161, включително определението за „чисто превозно средство“ и определянето на минимални национални цели при възлагането на обществени поръчки, се прилагат от 2 август 2019 г. и трябваше да бъдат въведени в законодателството на държавите членки до 2 август 2021 г., се посочва в сайта на Европейския парламент (EП). Таблица за съответствието, публикувана в сайта на Министерството на транспорта и съобщенията, показва, че изискванията на директивата са отразени в Закона за обществените поръчки и в Наредбата за изискванията към чистите превозни средства.
Транспонирането в България обаче е завършено едва на 5 януари 2024 г., а след няколко предупреждения на 20 март 2025 г. Съдът на ЕС осъжда страната ни да заплати санкция в размер на 1 593 000 евро заради неспазване на указания срок. От Съда припомнят, че на 29 септември 2021 г. Европейската комисия (ЕК) изпраща на България официално уведомително писмо, с което ѝ напомня, че срокът за транспониране на Директива 2019/1161 е изтекъл и че все още не e уведомена за предприетите мерки за пълното ѝ транспониране. Поради липсата на последващо уведомление, на 6 април 2022 г. ЕК изпраща мотивирано становище, с което приканва България да предприеме необходимите мерки в срок от два месеца от датата на получаването му.
Съдът на ЕС не приема за основателни доводите на България за закъснялото прилагане на директивата, сред които политическата нестабилност и кризата с пандемията от COVID 19. С писмено изявление от 3 май 2024 г. Комисията уведомява Съда, че транспонирането на Директивата от България може да се счита за завършено към 5 януари 2024 г. и в следствие на това тя оттегля частично иска си, като се отказва от искането си за определяне на периодична имуществена санкция и изменя искането си за осъждане на България да заплати сумата еднократно. Средствата за изплащане на санкцията са отпуснати през май 2025 г. от Министерския съвет.
Предизвикателствата пред въвеждането на електромобилността в България
Едно от основните предизвикателства за България е по-висока цена на електрическите превозни средства в сравнение с конвенционалните превозни средства, казаха за БТА от Министерството на транспорта. Предизвикателство са и нагласите на потребителите за пробега, времето за зареждане и дългосрочната надеждност на батериите. По отношение на зарядните станции, инсталирането им в жилищни сгради изисква съгласие на собствениците и технически решения, което забавя процеса на тяхното внедряване.
Макар зарядната инфраструктура да се развива ускорено, географското ѝ покритие остава неравномерно. Относително добро покритие имат големите градове, както и основните автомагистрали, но има недостиг на зарядна инфраструктура в по-малките градове и селските райони, а инсталирането им там е затруднено поради по-ниското търсене и високите разходи за присъединяване към електрическата мрежа. От Министерството допълниха, че към момента се изгражда зарядна инфраструктура за електромобили по линия на европейските фондове.
В подкаста "ЕС право БГ" на БТА темата за предизвикателствата за България по отношение на електротранспорта коментира евродепутатът от Европейската народна партия/ГЕРБ Андрей Новаков. Той подчерта, че неведнъж е гласувал против подобни изисквания от страна на ЕП. По думите му те са антипазарни и представляват недопустима намеса в избора на хората. Според него е по-подходящо да се прилагат стимули и облекчения за покупка на електромобили, но не и да се забраняват останалите технологии.
„Бъдещето принадлежи на чистите технологии, но това трябва да стане постепенно – когато електромобилите станат по-достъпни, по-добри и има достатъчно зарядна инфраструктура“, посочи той. Новаков обърна внимание и на енергийния аспект, като отбелязва, че е безсмислено електромобил с нулеви емисии да се зарежда с електроенергия, произведена от въглищни централи. По думите му електросистемата трябва да бъде балансирана и сигурна, тъй като енергийната сигурност е част от националната сигурност. Той посочи още, че около 75% от зарядните станции в Европа са концентрирани в едва три държави, което показва сериозен дисбаланс. Според него данъкоплатецът не трябва да плаща за изграждането на подобна инфраструктура. Това трябва да става на пазарен принцип, смята Новаков.
Развитието на електрическата мобилност и инфраструктурата за алтернативни горива в България
По данни на Министерството на транспорта и съобщенията, предоставени на БТА, през 2025 г., електромобилността в страната се развива устойчиво. През изминалата година от общо 3 851 776 регистрирани автомобили, електрически са 28 433, което или около 0,7% от автомобилния парк. Към февруари т.г. в онлайн платформата „ВсичкоТок“ са регистрирани 2868 зарядни станции на 1955 локации.
От транспортното министерство посочиха още, че развитието на електрическата мобилност у нас се основава и на законовата рамка, въведена с Директива 2014/94/ЕС за разгръщане на инфраструктура за алтернативни горива, която определя минималните изисквания за изграждане на зарядна инфраструктура, техническите спецификации и стандартите за предоставяне на информация на потребителите. В изпълнение Министерството координира разработването на Националната рамка на политиката за алтернативните горива, одобрена от Министерския съвет през 2017 г. и актуализирана през 2018 г. Допълнително влияние оказват и други закони, като Закона за чистотата на атмосферния въздух и Закона за местните данъци и такси, които създават стимули за използване на електрически превозни средства. От 2023 г. насам правната рамка се определя от Регламент (ЕС) 2023/1804 за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива и е с пряко приложение, а през 2025 г. към него са приети и допълнителни делегирани и изпълнителни регламенти, които уреждат техническите стандарти, данните за инфраструктурата и комуникацията между превозните средства и мрежата.
В съответствие с новия регламент министерството на транспорта разработи през 2025 г. проект на актуализирана Национална рамка на политиката за алтернативните горива в транспортния сектор и за разгръщането на съответната инфраструктура, която в момента се съгласува с ЕК, посочиха още от ведомството.
Развитието на инфраструктурата се подпомага активно чрез европейско финансиране, като по Програма „Транспортна свързаност“ 2021–2027 г. вече са сключени първите шест договора за изграждане на бързи зарядни центрове по основната и широкообхватната пътна Трансевропейска транспортна мрежа. Общата стойност на проектите е близо 1,4 млн. евро, а зарядните центрове ще бъдат разположени на ключови точки в страната. До юли т.г. е отворена и втората процедура за кандидатстване, съобщиха за БТА от транспортното министерство.
Ролята на Столичната община в насърчаването на използването на електромобили
Поредица от мерки са предприети в София в посока стимулиране на използването на екологични средства за придвижване, съобщиха за БТА от Столична община. Сред тях са осигуряване на възможности за фирми, предоставящи услуги за споделено пътуване с електрически превозни средства, обновяването на автопарка за обществен превоз, обособяването на нискоемисионни зони в определени месеци в годината.
С цел стимулиране закупуването на лични превозни средства с екологично гориво, от 2012 г. е осигурена възможност електромобилите да паркират безплатно в зоните за почасово платено паркиране, а при строителството на нова пътна инфраструктура и паркинги се залага изграждането и на зарядни станции. Такъв пример е проектът за планираната реконструкция на бул. „Христо Ботев“, която включва изграждане на зарядна станция за електромобили.
При разширението на Линия 3 на метрото е предвидено на последната станция да бъде изграден буферен паркинг с капацитет 250 автомобила, в който ще има минимум 10 зарядни станции за електромобили. На крайната станция от другото разширение на Линия 3 – „Ген. Владимир Вазов“ ще бъде изграден паркинг със 100 места, оборудван с две зарядни станции, посочиха още от Столична община. Зарядни станции са изградени и в стопанисваните от Центъра за градска мобилност (ЦГМ) общински паркинги.
В ЦГМ се регистрират само електромобилите, които нямат регистрационна табела, обозначаваща пътно превозно средство като електрическо, а към настоящия момент регистрираните такива в дружеството са 4130, съобщиха от ЦГМ. От Общината допълниха, че по неофициални данни, в София се движат около 20 000 електромобили от цялата страна, допълниха от Общината.
Добрите примери в страната
Както в столицата, така и в цялата страна, от години се правят активни инвестиции в електрическия обществен транспорт. Още през 2019 г. Казанлък става първият общински център с изцяло електрифициран градски транспорт, след като Общината изпълнява проект за интегриран градски транспорт по Оперативна програма „Региони в растеж“, съобщиха за БТА от общинската администрация. През февруари 2025 г. завърши изпълнението на проект по програма „Екологосъобразна мобилност“ по Националния план за възстановяване и устойчивост, благодарение на който общественият транспорт в цялата община е изцяло електрифициран. Партньор в проекта е Община Павел баня, а според общинското ръководство в Казанлък с изпълнението му са реализирани няколко много важни цели – на територията на общината вече няма частни превозвачи, създадени са по-добри условия за пътуващите и по-добра практика, която се мултиплицира в съседна, по-малка община.
Модернизацията на транспортната система в Община Казанлък има пряк ефект върху пътникопотока, като за последната година над 3 милиона пътници са използвали градския и междуселищен транспорт, съобщиха за БТА от общинското дружество-превозвач „Балканинвест“ ЕООД. Нарастване на броя пътници се наблюдава всеки месец след въвеждането в експлоатация на новите електробуси по междуселищната пътна мрежа.
Сред добрите примери по отношение на чистите превозни средства е и Българската телеграфна агенция (БТА). В края на 2023 г. Националната информационна агенция закупи 30 електромобила, които в момента се използват от репортерите и кореспондентите й в цялата страна. В двора на БТА са изградени и три зарядни станции за електрическите автомобили.
В рубриката „ЕС право БГ“ БТА представя за транспонирането и прилагането на европейското законодателство в България. Материалите вижте тук.