Европа на две или на различни скорости не е нещо ново, а факт от средата на 80-те години на ХХ век, каза доц. Христо Христев

Европа на две или на различни скорости не е нещо, което се появява сега. Това е факт от средата на 80-те години на 20-и век, още преди да има каквато и да е нарочна правна форма. Това каза доц. д-р Христо Христев, ръководител на катедра „Международно право и международни отношения" към Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски" на дискусия на тема „Европейският съюз на две скорости? Предизвикателствата пред България“, реализирана по инициатива на партия „Алтернатива за Българско Възраждане“ (АБВ), част от коалицията „БСП – Обединена левица“.
Организатор на форума е българският евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Кристиан Вигенин със съдействието на фондация „Център за европейски и международни изследвания“.
Христев каза на форума, че Шенгенското пространство е създадено именно като споразумение между част от държавите членки, извън правната система на европейската интеграция, поради невъзможността да се постигне тогава съгласие вътре в общността. Формите на диференцирана интеграция, които също в някаква степен съществуват вече повече от три десетилетия, са също единната парична единица, както и договорите от Амстердам, Ница, Лисабон в областта на правосъдието и вътрешните работи, каза Христев. По думите му сме изправени пред нещо коренно ново и различно, като действащата редакция на договорите съдържа един сравнително ясен и вече изпитан в практиката институционален механизъм за приемане на мерки на диференцирана интеграция.
Университетският преподавател каза, че вече има редица мерки, най-вече в областта на правосъдието и вътрешните работи, които са приети именно като мерки на диференцирана интеграция. В този смисъл приемането на нови актове, например свързани с капиталови пазари или други евентуално специфични въпроси на икономическите отношения, не би било нещо революционно, каза Христев. Той посочи, че мерките на диференцирана интеграция, които се прилагат, се вписват в съществуващата правна и институционална рамка без да засягат институционалната архитектура на ЕС.
Според Христев, ако се тръгне по посока на подписването на нови договори извън общата правна рамка на европейската интеграция, това би било сигурен сигнал за потенциално съществена опасност в перспектива и би представлявало много съществени рискове пред самата европейска интеграционна система. Христо Христев каза, че в определени материи има нужда от реформа, като например общата външна политика и политиката за сигурност, която не е достатъчно ефективна. Христев допусна, че реформата в тази част на договорите би била най-трудна. 
Преломен момент по неговите думи би бил, ако отвъд конкретните материални разрешения, които се приемат, наблюдаваме и опит за създаване на нов правен инструментариум, спрямо който България, институциите, различните политически сили, експертната общност, би следвало да реагират навременно, като мобилизират и консолидират една обща позиция отвъд едни или други политически различия. "За да не се окаже, че тъкмо сме седнали на онази важна маса на богатите държави, а пък тези хора, които вземат решенията, стават и се преместват в друга зала", допълни Христо Христев.