„Много бързо е намерено едно малко пространство, където да се обособи тази стара колекция. Дълги години тя ще бъде заедно в едно и също пространство, наред с библиотечната сбирка на НХА. Днес, когато се върнем толкова години назад, през тази далечна 1896 г., си даваме сметка, че преди обособяването на музейната сбирка на НХА, ние имаме две колекции и те са към Народния и към Църковния музей", каза още д-р Балчева.
При представянето на новия брой на сп. ЛИК д-р Балчева разказа свой спомен, свързан с процеса на научната й работа, касаещ историята на НХА, в частност тази на проф. Иван Мърквичка.
„Той е първият директор на Рисувалното училище. В едно свое интервю, дадено, когато вече е на достолепна възраст, споменава за всички перипетии и трудности, през които преминава Рисувалното училище. Трудно започва животът на Рисувалното училище. Софийската общественост го отминава с безразличие. Пресата неглижира неговото откриване. За съжаление дори не излиза статия, а един много кратък анонс в един от нашите седмичници. Така че първите години са наистина изключително трудни. В своите спомени проф. Мърквичка разказва за този политически елит. Аз ще се опитам да цитирам не много точно неговите думи, но той казва така: „Все още кънтят в ушите ми думите на опозиционерите, които не одобряваха откриването на Рисувалното училище, смятайки го за излишен лукс в период, в който пред държавата стояха проблеми от политически, стопански и икономически характер. Тази шепа наивни депутати скандираха „долу авантюристите нямаме нужда от рошоглавци", защото те гледаха на нас, рисувателите, като едни рошоглавци и нищо повече", разказа д-р Балчева.
Тя изказа мнение, че „наистина Рисувалното училище, неговата поява и оцеляване в тези трудни години е станало именно благодарение на тези рошоглавци".
„Тези рошоглавци са първият преподавателски състав, който се е състоял само от четирима души. Благодарени на тях ние сме тук днес, след 130 години, и отбелязваме този голям юбилей. Паралелно с основаването на училището, първият преподавателски състав осъзнава нуждата от обособяване на музейна колекция, която да бъде в помощ на учебната работа и да отразява и да подпомага по всякакъв начин процеса на преподаване. Първите постъпления в тази музейна колекция са произведения и етюди на първите български преподаватели", обясни д-р Балчева.