Д-р Жанина Йорданова, дм, е специалист трансфузионен хематолог, началник на новото отделение „Трансфузионна хематология“ на УМБАЛ „Медика Русе“. В системата на трансфузионната хематология работи от 30 години, от които през последните 12 години оглавява Регионалния център за трансфузионна хематология във Варна. Освен клиничната и управленската работа, д-р Йорданова е преподавател в Медицински университет - Варна, където обучава студенти и медицински специалисти в областта на трансфузионната медицина. Член е на ОбС на БЧК-Варна и е активен участник в инициативи и кампании за насърчаване на доброволното кръводаряване.
От 2025 г. д-р Йорданова е част от екипа на УМБАЛ „Медика Русе“ като началник на новото отделение. Привлича я възможността да участва в създаването и развитието на една изключително модерна и полезна медицинска структура.
- Д-р Йорданова, каква е основната цел на новото отделение „Трансфузионна хематология“ и какво ви мотивира да дойдете от Варна в Русе?
- Основната задача на отделението е да подпомага лечението на пациентите, като осигурява навреме необходимите кръв и кръвни продукти, за да бъде то ефективно. За мен това беше сериозно професионално предизвикателство. Създаването му започна още на етап строеж - с ясно разпределение на помещенията и стриктно спазване на всички изисквания на медицинския стандарт по трансфузионна хематология.
- Освен за пациенти на „Медика Русе“, могат ли хората да даряват кръв и за пациенти на други лечебни заведения?
- Да, разбира се. Кръводаряването е доброволен и хуманен акт и може да се извършва във всяка специализирана структура в страната. Всеки, който желае да дари кръв - безвъзмездно или за конкретен пациент, е добре дошъл. Кръвта не „принадлежи“ на едно лечебно заведение - тя спасява човешки живот.
- Казвате, че отделението е изключително модерно - и като обзавеждане, и като оборудване. Какво конкретно означава това?
- Отделението разполага с трите задължителни звена - кръводаряване, осигуряване на качеството и клинична трансфузиология. Работим с нова, висококачествена апаратура и консумативи, които гарантират безопасността на дарената кръв и на кръвните съставки.
Лабораторията ни разполага с последно поколение автоматичен анализатор за имунохематологични изследвания на пациенти
на които предстои кръвопреливане, както и с автоматичен хемоглобинометър, който само за 2 секунди дава точен резултат за нивото на хемоглобина на желаещите да дарят кръв.
Леглата за кръводаряване са мобилни, с мемори пяна и възможност за бърза промяна на позицията при дискомфорт. Всяко легло е оборудвано с модерен биомиксер, който автоматично отчита количеството кръв в сака, а ритмичните му движения предотвратяват съсирването на кръвта по време на кръводаряването. Всичко е светло, просторно и приветливо. Един от първите дарители дори се пошегува, че условията са по-добри от СПА център - и това е комплимент за нас.
- Защо е необходимо изследването на хемоглобина на кръводарителите?
- За кръводарителите има изискване за минимална стойност на хемоглобина - 125 g/l за жени и 135 g/l за мъже.
Кръводаряването е физиологична загуба на кръв и след нея естествено хемоглобинът спада
така че посочените стойности са задължителни за кръводарителите заради тяхната безопасност.
- Какво следва, когато хемоглобинът е по-нисък?
- Ако нивото е по-ниско, кръводаряването се отлага, като на човека се дават препоръки за включване в менюто на месо и зеленчуци и изключване на нездравословните храни. Така организмът на здравия човек може бързо, за около 30 дни, да възстанови посочените стойности и да дари кръв. Най-често жените, които спазват диети, са с по-нисък хемоглобин, но с лека корекция в храненето, могат да повишат нивото му и да станат кръводарители.
- Каква е организацията след вземането на кръв, така че да се гарантира безопасността на рецепиента?
- След кръводаряването кръвта по установен график се изпраща в Районния център за трансфузионна хематология в Плевен, където се изследва и обработва и разделя на съставки. Определя се кръвногрупова принадлежност, прави се скрининг за антитела и за трансмисивни инфекции - хепатит В и С, HIV и сифилис, включително с PCR метод.
Кръв с положителни маркери за инфекции или с изтекъл срок на годност не се допуска за употреба и се унищожава
Това е строго регламентирано в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането. При наличие на антитела по преценка на лекар трансфузионен хематолог е възможно в определени случаи кръвта да се използва при възрастни пациенти, но не при деца и жени в детеродна възраст.
Когато кръвните продукти се върнат при нас за използване, те са етикирани и етикетите съдържат цялата необходима информация, вкл. срока на годност на съответния кръвен продукт. Това са част от гаранциите за безопасност. Освен това всеки пациент, на когото предстои кръвопреливане, задължително се изследва - за кръвна група и резус фактор, търсят се антитела и се правят проби за съвместимост. В България по правило пациентът получава кръв от същата кръвна група, от която е.
В животозастрашаващи ситуации може да се използва универсален донор - 0 отрицателна кръв, а за плазма - АВ
В съвременната трансфузионна практика не се прелива пълноценна кръв поради невъзможност тя да бъде своевременно изследвана и безопасно използвана, а само нейните съставки - еритроцитен концентрант, тромбоцитен концентрат и плазма, които се отделят в центъра в Плевен. Това е така, защото всеки един компонент има различен срок на годност и различни изисквания за съхранение.
Днес, когато прилагаме компонентната терапия, гарантираме на пациентите по-целесъобразно, по-ефективно и по-безопасно лечение. Различните заболявания изискват корекция на конкретен дефицит и преливането само на необходимата съставка, което намалява риска от нежелани реакции и усложнения.
Еритроцитният концентрат се прилага при пациенти с нисък хемоглобин
прясно замразената плазма - при нарушения в кръвосъсирването, кръвоизливи и лечение на редки заболявания, а тромбоцитният концентрат - при онкохематологични пациенти, кардиохирургични операции и масивни кръвозагуби. Тромбоцитите са ключов фактор за съсирването и овладяването на кървенето.
Преработката на кръвта се извършва само в пет специализирани центъра в страната. Те са оборудвани с еднаква апаратура, консумативи и тестове, което гарантира еднакво качество, безопасност и съпоставимост на резултатите. Кръвта се обработва чрез центрофугиране, разделя се на съставките си, които херметично се запечатват.
Плазмата се съхранява замразена под минус 25 градуса до 24 месеца, еритроцитите - от 2 до 6 градуса до 42 дни, а тромбоцитите - при 20-24 градуса до 5 дни
Транспортът се осъществява по график с контролирана температура, като комуникацията и сътрудничеството със специализирания център в Плевен са отлични.
- У нас има недостиг на кръв, като че ли българите днес не са много склонни да кръводаряват?
- Липсата на достатъчно кръводарители е социален проблем. Много хора се сблъскват с него едва когато самите те или техен близък се нуждаят от операция. Ако има достатъчно доброволци, които даряват 2 пъти годишно, то няма да се стига до спешно търсене на кръводарители. Всеки здрав човек между 18 и 65 години, с тегло над 50 кг, без определени заболявания и без прием на конкретни медикаменти, може да бъде кръводарител. Мъжете могат да даряват до 5 пъти годишно, жените - до 4, като минималният интервал е 60 дни
- Кръводаряването, освен че спасява живот, е полезно и за самия донор.
- Да. Кръводаряването
подпомага обновяването на кръвните клетки, стимулира костния мозък да произвежда нови, здрави еритроцити
Спомага и за поддържане на нормални нива на желязо в организма. Кръвният обем се възстановява за 24-48 часа, а това е естествен процес, който „освежава“ организма и повишава имунитета. Освен физиологичните ползи, кръводаряването има и силен психологически ефект - усещането, че си допринесъл за спасяването на човешки живот. За всичко това обаче трябва да се говори повече.
- Открихте отделението по трансфузионна хематология с акция по кръводаряване на персонала на „Медика Русе“. Това ли е начинът повече хора да се мотивират да станат кръводарители?
- Това е един от начините. Изключително съм доволна, защото
всички колеги бяха толкова положителни и ни дадоха много добър старт
Хуманността на един здравен работник, неговото отношение към пациента може да се изрази и с даряване на кръв. Лекарите и специалистите по здравни грижи най-добре знаят какво значи да няма кръв.
Друг ефективен начин да стимулираме кръводаряването са конкретно насочените кампании към определени групи хора, каквито вече правим. Залагаме много на изнесените екипи във фирми и институции. Наскоро имахме успешна акция в една шивашка фирма, а с доброволци на БЧК-Русе проведохме разяснителна кампания. В промотирането на каузата сред населението и в бъдеще ще работим с Червения кръст. Предвиждаме и други инициативи по кръводаряване с различни работодатели, неправителствени организации и Русенски университет.
В моята 30-годишна практика в трансфузионната хематология установих, че
най-често даряват кръв студентите по медицина
а учениците, когато дарят още в 12 клас, след това стават привърженици на каузата и са редовни донори. Един от най-големите герои за мен е един мъж от Варна с АB отрицателна кръвна група, който до 65-годишната си възраст беше дарил кръв близо 200 пъти и беше в отлична форма. Това е емпатия и огромна съпричастност, с които ми се иска да „заразим“ повече хора.
Мартин ГЕОРГИЕВ