„Представяме го в Академията в София на датата, на която преди 165 години - на 26 февруари 1861 г., във Виена е роден създателят й княз Фердинанд, който става цар след обявената от него независимост на България през 1908 г. и управлява страната общо 31 години от 1887 г. до 1918 г. Именно през този месец, на 6 февруари 1896 г., той подписва указа за основаването на Държавното рисувално училище, което днес е Национална художествена академия в София“, каза Вълчев.
Той припомни, че още от първото българско промишлено-земеделско изложение в Пловдив през 1892 г., с което князът поставя началото и на Пловдивския панаир, вече е започнал редовно да прави мащабни откупки на картини от изложби. Казват, че е посещавал и лекции в основаното от него рисувално училище. Останал е в историята и с още много вложения в българската култура и образование - създава първия в страната Природонаучен и зоологическата градина в София, Царската научна библиотека, Царските ботанически градини и Ентомологичната станция (за изучаване на насекомите), Черноморската биологична станция и аквариум във Варна, като за някои от тях влага и значителни лични средства.
Генералният директор на БТА отбеляза, че Националната библиотека, която е отсреща на НХА, пази книжовното богатство на България в плачевни условия. Вълчев припомни, че десетилетия само се говори за нова голяма концертна зала за допълване на отеснялата зала „България“, Националният исторически музей се нуждае от сграда в центъра на столицата вместо приютилата го резиденция в „Бояна" от времето на комунизма.
„Нашето поколение е на път да не остави в българската столица не само модерни нови сгради на национални библиотека, концертна зала и музей, а и нова модерна художествена галерия с архитектурна стойност, каквито строят други народи по света“, каза Кирил Вълчев. По думите му затова с отбелязването на 130 години на Националната художествена галерия, включително с февруарския брой на ЛИК, БТА се опитва да припомни примера на предците ни, вложили много в духа на България. А НХА продължава да влага много в облика на България и конкретен пример е и БТА, която има голяма връзка с Академията. Тя стана още по-силна с подписания на 20 май 2022 г. договор за системно предоставяне на БТА на материали с уредени авторски права и партньорство при различни дейности и събития на академията, обясни генералният директор на БТА.
Вълчев посочи, че така от 30 публикации за НХА на български език и две на английски в емисиите на БТА през 2015 г., то след създаването на специализираната редакция за знание и култура ЛИК през 2021 г. и сключването на договора през 2022 г. в емисиите вече има 984 публикации на български език, тоест 33 пъти повече, и 137 публикации на английски език - 69 пъти повече. Той отбеляза, че от общо 3395 публикации от 2015 г. до 2025 г. 396 са преди и 2999 след създаването на рубриката ЛИК, както и 556 преди и 2839 след сключването на договора - свидетелство както за резултатите от уреденото системно партньорство с НХА, така и и специалното пространство за култура в БТА.
Списание ЛИК, започнало да излиза за първи път през 1965 г., след възстановяването си с месечната периодичност през 2022 г. изглежда така благодарение на НХА, отбеляза Кирил Вълчев. „В корицата и в новия графичен дизайн са включени елементи от предложенията на трима студенти от НХА - Виктория Димитрова, Елисавета Драгомирова и Теодор Мирчев, избрани от комисия с представители както на БТА, така и преподаватели от НХА. Изобщо БТА е с обновен облик благодарение на НХА“, каза генералният директор на БТА.
Той уточни, че новият шрифт ЛИК, който БТА използва не само в списанието, а и за свой единен облик, беше разработен на основата на буквите, създадени от учениците на светите братя Кирил и Методий през IX век в България по поръчка на агенцията от екип на НХА под ръководството на доц. Светлин Балездров. В него участват проф. Кристина Борисова, д-р Жаклина Жекова и Николай Петрусенко.
Вълчев отбеляза, че шрифтът ЛИК е регистриран в Патентното ведомство и БТА го предоставя безвъзмездно на български институции с цел постигане на единен облик на страната. Шрифтът вече се използва от 10 организации - по ред на предоставянето му това са Националният институт на правосъдието, Държавният културен институт и Дипломатическият институт към Министерството на външните работи, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Университетът за национално и световно стопанство в София, Министерството на културата, Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, Държавният фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ и Община Тунджа.
Генералният директор на БТА припомни, че пощенските марки, посветени на годишнини на Агенцията, са дело на художници, завършили НХА - Петър Петрунов за 100-годишнината на БТА през 1998 г. и за 125-ата годишнина от проф. Николай Младенов, който в момента е заместник-ректор на висшето училище. Марката за 20-ата от световните срещи на българските медии, организирани от БТА, също са дело на автор, завършил НХА - Людмил Веселинов.
Кирил Вълчев отбеляза също, че в читалнята, както се нарича информационният център на БТА, посреща творбата на проф. Георги Янков „Твоята публика“ - метални лица, чиито очи светват когато зрителят се движи, което носи идеята, че ако искаш да имаш публика, трябва да се движиш непрекъснато, както впрочем вече 130 години прави и НХА.
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Февруарският брой на тема „130 години висше образование по изобразително изкуство“ можете да откриете на следния линк: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/73.