Концепцията на екипа е да се популяризира колекцията с портрети на делегатите, подписали Вестфалския мирен договор през 1648 г., която е едно от най-ценните притежания на Варненската галерия, каза пред БТА директорката на културния институт Доротея Павлова. По думите ѝ съчетанието с жанрово по-богатата сбирка на НБУ от епохата създава подходяща експозиционна среда за изследване на изкуството.
Официалните портрети имат интересна история, припомни тя. Те са донесени като зестра от графиня Анна дьо Грьоно, когато се омъжва за българския дипломат Димитър Станчов през 1889 г. По време на Втората световна война домът им е щаб на съветските войски и платната са силно увредени. „Спасени“ са през 1951 г. и са изпратени за реставрация в Националната художествена галерия. Работата по възстановяването им завършва през 1959 г., като четири от тях остават в София и сега са в „Квадрат 500“, един се намира в Художествената галерия в Добрич, а останалите девет се връщат във Варна. В настоящата изложба за първи път се показва пред публиката произведение, което е било в много лошо състояние, но наскоро е реставрирано във Варна от Милен Маринов, разказа Павлова. Портретите са идентифицирани от проф. Иван Маразов като дело на фламандския художник Анселм ван Хуле (1601–1674).
Това е едно забележително сътрудничество между двете колекции, каза пред БТА ас. д-р Тодор Петев, преподавател по изкуствознание и музейно дело в НБУ. Той уточни, че портретите от Варненската галерия са възпоменателни за едно значимо историческо събитие, което преначертава картата на Западна Европа след Тридесетгодишната война. Изобразените са водещи фигури от делегациите, като един от тях е бил прадядо на Анна Станчов. Всички те са увековечени в един от първите групови исторически портрети, който се съхранява в Националната галерия в Лондон, а във Варна е показан с репродукция. На всеки от официалните портрети има гербове на фамилията и на провинцията на нарисувания делегат, както и надписи, които идентифицират името и титлите му. Те са по-късна добавка, направена от неумела ръка, някъде и с езикови грешки, уточни Петев.
Колекцията, която гостува от галерия „УниАрт“, включва 48 оригинални произведения от западноевропейската живопис, събирани от д-р Божидар Данев (1939–2018) в продължение на повече от две десетилетия и дарени на Нов български университет. Показани са портрети, пейзажи, жанрови сцени, библейски сюжети и алегории, най-вече от холандската и фламандската школа.
Повечето портрети не са подписани и липсва информация за хората на тях, посочи Петев. Той обърна внимание на изображенията на две дами, които съдържат символи, указващи техни вътрешни качества, социален статус, професионални занимания. В единия случай препратката е към религиозността – чрез молитвеник и карамфил. В другия жената е със синджир за ключове и брояч за монети – указание за финансов контрол и строгост, което личи и в изражението ѝ. Най-старият портрет от колекцията на НБУ е от 1609 г. и е нарисуван върху дърво.
В друга зала са представени религиозни сюжети. Някои от тях са с много високо качество, други са масово производство, посочи Петев, като уточни, че в това време се появява свободният пазар на изкуство, след като преди това се е работело само по поръчка. В масовата практика са се ползвали формули и модели, някои от които са видими в изложбата. Друго характерно за епохата е, че религиозната живопис вече се премахва от протестантските църкви, докато в католическите все още има такива произведения. Представени са две платна с библейския сюжет за гостуването на Христос в дома на Марта и Мария. Красив образец е изображение на каещата се Мария Магдалена. Специално внимание според специалиста изисква творбата със заглавие „Ето човека“, която показва Пилат Понтийски, сочещ страдащия Исус. По думите на Петев тя съдържа морално послание за нашия избор, подсказано от погледа на прокуратора към зрителя. Колекцията съдържа и триптих, който е учебна работа, копие на Рубенс. От вътрешната му страна е издигането на Исус на кръста, а от външната има изображения на светци, покровители на църквата в Антверпен, където се намира оригиналът.
Третата част от изложбата „Човешко и божествено в изкуството на XVII и XVIII век“ е с пейзажи, битови и жанрови сцени. По думите на Петев те не са просто описателни, а са морализиращи. За пример той даде картина, която най-вероятно е от ателието на Питер Брьогел. В нея зад гуляещите на преден план се виждат хора, излизащи от църквата. Друго платно е с изображения на Венера, Бакхус, Церера и един амур. То е правено по графичен отпечатък, който съдържа текст, напомнящ, че любовта се нуждае от вино и храна. На пръв поглед тя е леко разгулна, но посланието ѝ се крие в медальона между гърдите на Венера, където стои образът на Минерва – богинята на мъдростта. Тези картини съдържат ключ и ни карат да се замислим. Не са директна морализация, а оставят избора на нас. Това е характерно за Северна Европа, където зрителят трябва да е сетивен и внимателен за това, което вижда, и начина на неговата интерпретация, посочи специалистът.
Предвидено е изложбата, която продължава до 22 март, да бъде придружена с две лекции – на проф. Иван Маразов на 5 март и на д-р Тодор Петев – на 6 март. Сред живописните образци ще рисуват деца и ученици от Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ във Варна.
Инициативата на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ е част от проекта „Ново поколение местни политики за култура в Община Варна“, с финансиране от Европейския съюз по Националния план за възстановяване и устойчивост.