По повод началото на националното турне Андреев посочи, че първата среща с публиката е в Габрово, където ансамбълът представя за първи път през годината новата си продукция. Спектакълът ще бъде показан и в редица други градове, сред които Шумен, Велико Търново, Хасково и Кърджали, а турнето ще завърши с концерт в зала 1 на НДК на 3 май със същата програма.
Ръководителят на ансамбъла обясни, че заглавието „Кръговрат“ символизира непрекъснатия процес на създаване и обновление, стъпил върху дълбоките корени на българската национална традиция. В програмата са включени както утвърдени произведения от репертоара, особено в областта на хороводите, така и премиерни изпълнения, които досега не са представяни пред публика.
По думите му приемствеността е водещата концепция на спектакъла. Тя се проявява както в музикалната и танцовата драматургия, така и в отделни сценични решения, включително в танца „Нашенци“, където взаимодействието между поколенията е изведено като основен художествен акцент.
Андреев подчерта, че спектакълът не следва строго хронологична логика, а разчита на метафората като основен изразен инструмент. Целта е посланията да бъдат предадени в атрактивна сценична форма, без да се натрапват прекомерно философски или познавателни внушения.
В навечерието на премиерата той отбеляза, че всяко първо представяне има ролята на своеобразен „лакмус“. Според него именно срещата със сцената и публиката разкрива както предимствата, така и аспектите, които изискват доработване – от темпо и продължителност до въздействие и драматургичен баланс. Въпреки неизбежното напрежение Андреев изрази увереност, че спектакълът ще бъде приет добре.
Най-голямото желание на ансамбъла, по думите му, е публиката да напусне залата с усещане за празничност, обнадежденост и емоционално разтоварване. Той подчерта, че макар в спектакъла да присъстват по-дълбоки смислови пластове, те остават деликатно вплетени в цялостното сценично преживяване.
Коментирайки състоянието на културата, Андреев отбеляза, че предизвикателствата пред традиционните изкуства не са характерни само за България, а се наблюдават в световен мащаб. Според него технологичните промени и трансформациите в начина на живот налагат необходимостта от адаптация, така че сценичните форми да останат разбираеми и близки до съвременната публика.
Ръководителят на ансамбъла изрази мнение, че основната задача пред институциите и творците е да намират устойчив баланс между съхраняването на традицията и нейното съвременно сценично осмисляне. Той предупреди за риска фолклорното изкуство да се затвори в прекалено консервативни естетически рамки и подчерта необходимостта от постоянен диалог с публиката.
Андреев подчерта, че хората на изкуството продължават да работят, водени преди всичко от призвание. Достойната оценка и адекватното заплащане са важни, но не са единственият мотив за творческа дейност, посочи той.
По думите му вместо оплаквания е необходима трезва оценка на реалностите и активни усилия за развитие и достигане до по-широка аудитория.
Както БТА писа, по-рано тази година бе подписан договор за партньорство между БТА и Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ (ДФА). Националната информационна агенция на България предостави на ансамбъла шрифта „ЛИК“.