Събитието бе организирано от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) – Център за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „Доц. д-р Биляна Томова“; Съюза на артистите в България; Международния театрален фестивал „Варненско лято“; Българската музикална асоциация и Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“.
Директорът на Обсерваторията по икономика на културата д-р Диана Андреева-Попйорданова обясни, че основната задача на форума е да няма изключени представители на сектора при провеждането на публичната дискусия, а политиките и инструментите, които са важни за развитието, да могат да бъдат дебатирани нашироко и представителите на сектора да не се разделят на държавни и независими работници.
Основна тема на форума бе предлагането на закон за статута на артиста, в който артистите да получат специфични права, да им бъдат гарантирани достойни условия на труд и възнаграждение, както и осигуряване на социална защита, адаптирана към атипичната заетост.
„Искрено се надявам, че днешният форум ще постави началото на липсващата социална, осигурителна, трудова, данъчна система, която да отразява цялата специфика на културните професионалисти, не само за сценичните изкуства, но и за културния сектор като цяло“, каза д-р Андреева-Попйорданова в течение на дискусията.
„Законът за сценичните изкуства е липсващият закон в българската политика“, каза още тя.
Д-р Андреева-Попйорданова обясни, че цел на форума е асоциациите да излязат с призив, препоръки и декларация пред всички институции, които отговарят за развитието на сектора. Според нея България е една от последните държави в Европейския съюз, които не са въвели специални права за артистите.
Тя посочи необходимостта от приемане на Закон за сценичните изкуства като цялостна законова рамка за сектора.
„Една от задачите, които ние си поставяме с предложението за закон за сценичните изкуства, е синхронизиране със стандартите на Европейския съюз“, допълни д-р Андреева-Попйорданова.
Тя говори и по темата за регионалното финансиране. Според нея проблем има в Северна България и Северозападна България, където демографската криза е силно изразена.