По думите на Мисирков изложбата е фотографско изследване на граничната линия с Гърция и Турция. Близо четири десетилетия след падането на Берлинската стена все още почти нищо не се говори за всички хора, които са загубили живота си в опит за бягство от Източния блок през границите на Народна република България. По тази причина изложбата е фокусирана върху паметта за тях.
"Фотографиите представляват кадри от зоната около границата, които са заснети на черно-бял инфрачервен филм, което да им придаде лека свръхестественост. Но всъщност към всеки красив романтичен пейзаж сме добавили и едно късо видео, което или е откъс от пропаганден филм за граничарите, или спомени на очевидци, живели около границата. И всеки от тези видео откъси може да бъде видян, след като посетителят на изложбата сканира QR-кода под всяка фотография. По този начин да добие втори план на трагедията, която стои зад всеки от тези красиви пейзажи", обясни Мисирков.
Пътуващата изложба ще остане в Русе до средата на април, след което ще гостува на музеите в Смолян и Каварна. Идеята е проектът да приключи в края на годината с изграждането на скулптура с дължина 12 метра и с височина пет метра в близост до граничния пункт Рудозем - Ксанти. Композицията е замислена в сътрудничество с арх. Петър Торньов, а целта е да напомня, че свободата не е дар и трябва да се пази.
"Наскоро беше отворен граничен пункт там и би бил идеалното място, за да може композицията да се вижда от преминаващите границата с Гърция. Сега като граждани на Европейския съюз те минават без дори да спират. А на времето това е било предизвикателство, за което хората понякога дори са заплащали с живота си", каза Георги Богданов.
По думите му паметникът скулптура представлява мост, за който авторите са се вдъхновили от стари модели на мост още от турско време. "Вдъхновихме се от Вълчановия мост над Резовска река. Но по средата някак си мостът започва да се разпада на своите съставни части и свършва във въздуха, като в нищото. Остава да го довършим ние с нашата воля и с нашето желание за свобода", обясни Богданов.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".