От продажбата на билети идват 57% от всички приходи, което показва, че концертите и фестивалите са най-големият двигател на сектора. Осемдесет процента от стойността на музикалния пазар в България се състои от разходи на крайните потребители, включително покупки, билети, стрийминг и други. Осемнайсет процента от стойността са приходи от авторски и сродни права, а два процента - физически и дигитални покупки на музика.
Над 9 милиона и 500 хиляди евро достига стрийминг пазарът годишно. Колева уточни, че представените изводи са консервативни, поради липсата на данни за много от елементите на музикалния пазар в страната.
Пo нейните думи растежът обхваща и много други периферни индустрии. Колева обясни, че музикалният туризъм в България, в който в последните години се вижда огромен ръст, има огромен потенциал. „Говорим за един тотално различен профил от туристи“, каза тя.
Музикалният туризъм се базира само на известни международни изпълнители, посочи тя. „Много рядко виждаме туристически поток насочен към български изпълнители или безплатни събития“, каза Колева. Според нея, привличането на международни изпълнители и организирането на фестивали е много важно за развитието на индустрията.
Интересът към музикални събития и фестивали в България е по-висок от всякога, каза още Рут Колева. По думите ѝ през последните години България се е превърна в огромен епицентър, както за големи концерти на стадиони, така и за млади артисти: „Секторът расте, данните ясно показват, че интересът към музикални събития и фестивали в България и е по-висок от всякога“.
Според проучването българските музикални артисти нямат експортна структура. „България е периферна държава и ние исторически сме били много откъснати от нашите съседи“, каза още Колева. „Пазарът ни страда от това, че българските артисти не излизат от страната, или ако го правят, това става много мъчно и много трудно“, допълни певицата.
„Всички изводи водят до това, че концертната дейност е есенциална, особено ако мислим за артиста“, каза Марко Анастасов, собственик и изпълнителен директор на Muze, компания за маркетинг, мениджмънт, музикална продукция и интелектуална собственост.
По неговите думи стриймингът на музика в България продължава да расте, като голям фактор в растежа не само на стрийминг, но и на индустрията като цяло, са младите хора, чрез покупки на мърч, физически носители, билети за концерти и други. „Един от основните изводи и една от основните причини за тези резултати е предприемаческият дух, който расте“, каза той. Анастасов обясни, че в страната има много нови промоутъри, издатели на музика, мениджъри и други представители на музикалния бизнес, включително независими артисти, които сами се издават и менажират.
Рут Колева посочи, че българските компании, които функционират в музикалната индустрия, трудно могат да се възползва от държавни инструменти, които да подпомогнат нейното финансово развитие. По нейните думи българските компании също получават много по-малък процент по европейските програми за финансиране от компаниите в други държави. „Хората успяват да създадат проекти, събития и други с минимално финансиране“, каза още Колева. Тя посочи, че обемът на пазара е по-голям от държавния бюджет за култура.
Зa голяма част от множеството елементи на пазара липсват структурирани данни, които да могат да бъдат събрани, обясни Стефина Маджарова, представител на Kantar. Тя каза, че за целта на изследването екипът на компанията е провел национално представително проучване сред населението над 15-годишна възраст.
При събиране на данните, от Kantar са използвали доклади за оценка на музикалния пазар в България и в световен мащаб и отчети на организации за колективно управление на права, независими организации за управление на права, на професионални асоциации и друга публично налична информация. Екипът е обобщил данните за разходите, направени директно от крайните потребители и за разпределението на доходите от авторските и сродни права. „Това ни дава една доста добра обща картина на пазара, но има много елементи, които липсват в данните“, каза Маджарова. По нейните думи данните от стрийминг платформите дават много откъслечна агрегирана информация, също така няма много данни за концертната индустрия, още повече за клубната сцена.
„Данните, сложени тук, са от крайните потребители за техните покупки на билети за фестивали и концерти, както и декларирана информация от фестивални организатори“, посочи Маджарова. „Няма инструмент, държавен, общински или национален, който да следи концертната дейност в България“, каза Рут Колева. „Липсата на държавна стратегия за категоризиране на сектора прави този краен резултат много по-малък, отколкото той всъщност е в действителност“, допълни тя. „Ако тази сума, която в момента най-легитимно сме успели да докажем, се окаже тройна, това е огромен пропуск за държавата“, каза още Колева.