Преди 30 години в началото на март с невъоръжено око можеше да се забележи една от най-ярките комети на миналия век – C/1996 B2 (Hyakutake). Тя бе открита на 31 януари 1996 г. от японския любител астроном Юджи Хякутаке, който е претърсвал небето със своя мощен бинокъл, с фокусно разстояние на обективите 152 мм, припомни Маркишки.
"Около 17 март 1996 г. кометата Хякутаке бе видима ниско над югоизточния хоризонт преди зазоряване, в съзвездието Везни. На 25 март тя премина най-близо до Земята – на разстояние около 15 млн. км, поради което имаше твърде бързо видимо движение на фона на звездите от близо 46 дъгови секунди за 1 минута време. Това движение можеше да се забележи дори с невъоръжено око, след продължително вглеждане", разказа физикът. Той припомни, че тогава кометата Хякутаке прекосява бързо небето и на 28 март, в края на нощта, нейната глава вече e видима над северния хоризонт, на около 12 градуса под Полярната звезда. „В същото време нейната дълга синкава плазмена опашка достигаше до съзвездието Косите на Вероника. Много любители на звездното небе станаха свидетели на тази впечатляваща картина. На 1 май кометата премина през перихелия си, на разстояние 34,437 млн. км от Слънцето. До края на месец май нейната яркост спадна бързо“, каза Маркишки.
Един от най-интересните резултати от изследванията на тази комета бе откритото за пръв път рентгеново излъчване от такъв тип обект, допълни физикът. Смята се, че излъчването се поражда от взаимодействието на електрически заредените частици на слънчевия вятър с неутралните атоми във временната атмосфера, формирала се около кометното ядро – т.нар. кома, обясни физикът Пенчо Маркишки.