След повече от век и половина отсъствие бобрите се завърнаха в България - в поречието на Русенски Лом. Това беше съобщено в научна публикация през есента на 2021 година в специализираното списание на Националния природонаучен музей в София „Acta Zoologica Bulgarica“. Тогава изследователите съобщават за първите наблюдения на европейски бобър (Castor fiber) в България след век и половина. Бобрите са наблюдавани по поречието на Русенски Лом в защитената зона „Ломовете“, около 85 км от устието й в Дунав. Районът попада в „Натура 2000“. През септември 2020 г. се появява първата информация за следи от вида, а през април 2021 г. вече имаше и снимков материал. Екзотичният за нас поради дългото му отсъствие гризач е защитен вид в Европа. В България обаче е нов вид и е важно да бъдат отчетени обществените нагласи.
По този повод доц. д-р Йордан Кошев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания-БАН (ИБЕИ-БАН) и екип от института провежда анкета, с която да установят какво е отношението на местните хора към бобъра. След първите сигнали за завръщане на бобрите, екип от учени от ИБЕИ-БАН стартират изследване на бобрите с най-модерни методи: ДНК на околната среда, дронове и други.
За учените е важно да разберат нагласите и общественото мнение към това интересно животно в България. Попърването на анкетата отнема около 5 минути, линкът към нея е: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSeApdixfBun8WyzfV74E3XJo5bSevDsWqJJP37145tBQ9_Mkw/viewform
- Доц. Кошев, какво сочат наблюденията на бобрите в Поломието?
- Както знаете, през 2020-2021 година за пръв път беше съобщено за открити бобри по поречието на река Русенски Лом. От тогава няколко научни екипа провеждат изследване на бобрите. Екипът на Института по биологично разнообразие и екосистемни изследвания към БАН (ИБЕИ-БАН) е един от тях. Установихме, че бобрите трайно са се установили в територията на природен парк „Русенски лом“ и популацията е стабилна. Дотолкова, че дори имаше случаи, когато отделни бобри тръгват на юг по река Бели Лом и достигат до град Разград. Там беше уловен и първият бобър у нас, попаднал случайно в една шахта. Колегите от Шуменския университет достигнаха първи и публикуваха информацията. Нашите проучвания през 2025 година по река Бели Лом показаха, че случаят в Разград е изолиран, вероятно се касае за младо животно тръгнало да мигрира, да търси нови земи, както се казва. Там не намерихме стабилна популация.
- Провеждате анкета за проучване на обществените нагласи към бобъра у нас, какви впечатления имате по тази тема?
- Анкетата е в начален етап. Все още е рано да правим заключения. Целта ни е да достигне до повече хора. В началото имахме много отговори от столицата, но след това започнахме да разширяваме „рекламата“ в останалите части на страната, така че да постигнем по-голяма представителност на извадката. Повечето хора са положително настроени към бобъра, което е естествено. Получаваме и много смешни отговори понякога.
Въпреки, че адмирираме народното творчество, моля да се стремите да давате възможно най-точни отговори
Например, ако сте виждал бобри или следи от тях, да дадете точно населеното място, водоем, разстояние от него и посока (север, юг и т.н.). Ако пък можете да дадете географски координати или локация на Google Maps и дата на наблюдение тогава вашата информация ще бъде безценна.
- Кой и как може да се включи в анкетата?
- Анкетата е отворена за всички желаещи. По принцип ни липсват отговори от по-голяма част от заинтересованите страни или такива които прекарват повече време сред природата, близост до водоеми, т.е. които имат шансове лично да са видели бобри или резултатите от тяхната дейност. Също така, ако имате ценни наблюдения, е добре при желание да оставите имена и контакти за връзка. Приветстваме отговори от горски експерти, риболовци, ловци, биолози, еколози, любители на природата и други които прекарват професионално или свободното си време сред природата.
- Как се развива популацията повече от четири години след откриването й? Как събирате сведения за това?
- Популацията на бобъра според нас обхвана цялата българска част на река Дунав. Има немалко случаи, в които бобри са се установили и по вътрешните реки, като реките Русенски Лом, Янтра, Росица и други. Нашият екип от ИБЕИ-БАН се състои от много млади и активни учени. Често завършили елитни университети на Запад. Не мога да не спомена колегите с които работя Мария Качамакова, Анелия Бобева, Полина Никова, Владимир Тодоров, Симеон Борисов, Благовеста Желева, Никола Ганчев и други. Ние събираме неуморно информация за бобри у нас.
Най-често проверяваме водоеми и реки за следи от бобри, използваме и дронове като облитаме бреговете на реките и търсим нагризани клонки и дървета
Колегите влизаха с каяци по реките и извършваха огледи от реката към брега - оказа се, че понякога така по-лесно се откриват бобри. Имаме много добра научна публикация за метода с дроновете в международното списания „Conservation“.
Разбира се, получаваме много сведения от обществото, защото, колкото и да са активни, учените не могат да покрият всички реки и водоеми у нас. Затова съм много благодарен на всички, които споделят информация с нас или чрез анкетата.
- Имате ли вече яснота как този изчезнал вид се е завърнал у нас? Правили ли сте генетични изследвания и какво показват те?
- Да, всъщност точно чрез генетичните изследвания разкрихме тази тайна. Или поне почти напълно я разкрихме. Понеже трудно се добива информация от много бобри у нас, ние използвахме един много иновативен метод за намиране на ДНК. Нарича се ДНК на околната среда. Филтрирахме води от различни водоеми у нас и в тях търсихме ДНК на бобри. Така установихме, че бобрите у нас са с произход от Румъния, най-вероятно от освободени бобри в река Олт в периода 1998-2003 г. Т.е. бобрите не са живели в България стотици години, без ние да ги усетим.
Те са дошли естествено и отново в старите си местообитания у нас
Излезе една много хубава наша публикация по въпроса в международното научно издание „Journal of Vertebrate Biology“.
- Колко масово може да стане разпространението на този екзотичен за България гризач?
- Тук трябва да уточним няколко много важни неща. Този гризач не е нов и екзотичен. Той изчезва преди около 150 години поради прекомерния лов и промяната на местообитанията. Но бобри е имало по българските земи още преди стотици хиляди години. Т.е. бобри е имало преди траки, славяни, българи и т.н. Може дори да се каже, че ние хората сме в дошли в тяхната територия, а не те в нашата.
Важно е да направим уточнение за хората, които попълват анкетата, че в България има един чужд вид гризач, който на външен вид много прилича на бобър - това е нутрията. Тя има плоска опашка (бобърът има плоска опашка), бели косми по муцуната и не нагризва дървета. Нутрията е от Южна Америка и наистина е чужд екзотичен вид, води се дори инвазивен, защото има вредно влияние върху екосистемите. Бобърът си е наш вид. Има много местности кръстени на него - например село Беброво, язовир Бебреш (старобълг. бебръ - бобър) и т.н.
Проблем, който може да възникне от това, че бобрите се връщат у нас, е, че те се връщат в една съвсем различна обстановка. За 150 години хората са коригирали речните корита, изградили са диги, язовири, язовирни стени, микроязовири, мостове, напоителни канали, ВЕЦ-ове и т.н. Много блата са пресушени, а пък другаде реките са прокопани за строителни материали, т. нар. баластриери. Реките имат променен режим - те са пълноводни по решение на човека, а не по решение на природата. Речните брегове редовно се почистват от растителност. Покрай реките има тополови плантации, които пък са храна на бобрите.
С други думи
бобрите сякаш са взели машина на времето и са се озовали 150 години в бъдещето и трябва да се справят с всички промени, които ние сме създали
докато ги е нямало.
- Може ли да локализираме бобровите колонии? Опасно ли е това за тях - примерно да станат обект на нездрав интерес?
- Да, може да ги локализираме. Бобърът е почти изцяло нощен вид. Но е много едър гризач и оставя видими следи. Дали човекът е опасен за бобрите? Да. Човекът е най-опасното животно на Земята и всички живи същества се плашат от него. Надявам се хората да проявят здрав разум и да не притесняват бобрите, камо ли да ги наранят.
- Как тяхното присъствие се отразява на екосистемата в района, наблюдават ли се изменения и какви?
- България все още няма проучвания. Може да се каже, че бобрите имат влияние върху дърветата покрай реките. В такъв случай може да се намери решение и на този проблем. Може да се садят върби по речните брегове. При наличие на изобилие на върби бобрите, предпочитат тях за храна отколкото да събарят големи дървета. Друг начин за превенция е дънерите на дърветата да се обгръщат с ламарина или здрава стоманена мрежа. Или пък насажденията да бъдат на повече от 30 метра от речния бряг. Установили сме, че бобрите не обичат да се отдалечават от реката.
- Какви са ползите за природата от присъствието на хидроинженерите, както е известен този вид?
- България все още нямаме проучвания, както казах по-горе. Има много изследвания на други места в Европа и Азия.
Видът има благоприятно въздействие върху екосистемата. Бобрите създават малки водоеми, в които се размножават риби - радост за рибарите, увеличават се земноводните, загнездват птици - често ловни видове и т.н.
Със сигурност се увеличава биологичното разнообразие в районите, където има бобри.
Трябва да кажем, че до момента ние не сме установили в България бобрите да правят бентове. Може да е особеност на хидрологичния режим у нас, може да е и тяхна генетична особеност, но нямаме информация.
- Могат ли хората да извлекат ползи от бобъра и как?
- В науката отдавна е отхвърлено схващането за вредни и полезни животни. Всяко животно има своята роля в екосистемата. Колкото по-богата е една екосистема с местни жизнени видове, толкова по-здрава е тя.
Живите същества са „полезни“ заради самия факт, че ги има.
Анекдотичен случаи за „ползата“ от бобрите.
Семейство бобри построили язовир в Чехия, който бил планиран от 7 години и би струвал 1,2 млн. долара. Бобрите спестили време и пари, като построили язовира за 2 месеца и то безплатно
Ако бобрите можеха да построят автомагистрала „Хемус“, би имало огромна полза за хората (смеейки се).
- А има ли вреди и какви? С какво се хранят тези животни?
- Частичен отговор на този въпрос дадох по-горе. Бобрите може да окажат негативно въздействие върху тополовите култури покрай реките. Също има и случай в които се оплитат в рибарски мрежи. Но винаги може да се намери начин да се извърши превенция така, че човекът и бобърът да живеят съвместно.
- Как хората съжителстват с бобрите? Те ловен обект ли са и има ли сигнали за отстреляни животни?
- Засега има единични слухове за посегателство върху бобри. Трябва да подчертаем, че бобрите не са ловен обект и не са включени в Закона за лова и опазване на дивеча! Всяко посегателство върху борби е вид бракониерство.
- Една от целите ви е бобърът да бъде обявен за защитен вид в България. Защо се налага това?
- Поради пропуск в законодателство, а и защото видът се е водил изчезнал през 2002 година, когато се приема Закона за биологичното разнообразие - не е включен в приложенията на закона.
В същото време, той е част от Директивата за местообитанията в Европа, която България в ратифицирала. В такъв случай бобърът автоматично става защитен вид и у нас. Вписването му в закона е формалност, но е важно да се случи.
Не бих казал, че това е наша цел, това е обективен факт. И всички ние бихме имали тогава законова основа да управляваме неговите популации.
Например, горските садящи тополи може да изискват компенсации от държавата за увредени дървета. По същия начин по който се изплащат компенсации от щети от мечки, например. Ще има специални фондове за върби по речните брегове и т.н. Включването на вида в нашето законодателство, може да донесе само полза на всички - и на хора и на бобри.