В Малко Враново отбелязаха Сирни Заговезни с „хамкане“, ритуален огън и даване на прошка

С богата празнична програма жителите и гостите на русенското село Малко Враново отбелязаха Сирни Заговезни. Организатори бяха председателят на местната производствено потребителна кооперация Станимир Станчев и Народно читалище „Христо Ботев 1928“. Десетки хора се включиха в традицията да си поискат прошка, като сред тях бе и областният управител Драгомир Драганов. „Този ден е дълбоко вкоренен в българската духовна традиция като време за равносметка, в което всеки от нас има възможност да поиска и да даде прошка. Прошката е не просто обичай, тя е ценност, която укрепва обществото, възстановява доверието между хората и ни напомня за силата на съпричастността. Днес повече от всякога имаме нужда от единство, диалог и разбиране. Само чрез уважение към другия, чрез готовност да признаем грешките си и да протегнем ръка, можем да изграждаме стабилна, солидарна и справедлива общност“, коментира Драганов. Той призова да възстановим прекъснати връзки и да си припомним, че най-голямата сила на едно общество е в способността му да прощава и да продължава напред заедно. От своя страна Станимир Станчев посочи, че прошката не означава слабост, забрава или примирение с несправедливостта. „Прошката е акт на вътрешна свобода, момент, в който човек отказва да бъде пленник на омразата. Нека си простим един на друг за грешките не по задължение и не от куртоазия, а защото сме истински и добри хора, за които ненавистта и враждата не са опция“, сподели още Станчев. Той каза още, че в този ден се срещат две от най-трудните думи в човешкия език: „прости“ и „прощавам“. „Между тях стои цяла вселена – от смирение и надежда, но когато бъдат изречени истински, те правят нещо почти чудодейно: освобождават и двамата – и този, който ги казва, и този, който ги приема“, сподели Станчев.

В рамките на ритуала самодейците от местното читалище представиха ритуала „хамкане“ и зарадваха присъстващите с импровизиран концерт с любими народни песни. Ритуалът предполага на червен конец да се върже парче халва или варено яйце, което се завърта в кръг, а участниците се опитват да го захапят без ръце. Смята се, че който успее, ще бъде здрав през годината. В някои райони конецът след това се запалва и по горенето му се гадае каква ще бъде реколтата. В близост до кооперацията бе запален и обреден огън, а по-късно се изви и кръшно хоро. Според народните вярвания огънят има пречистваща сила и предпазва от болести и бедствия.