Трайков постави евентуалните промени в контекста на планираното пълно прекратяване на вноса на руски газ в Европейския съюз от следващата година, което според него ще промени регионалната динамика и ще създаде нови възможности за страната.
По отношение на т.нар. Вертикален газов коридор министърът посочи, че чрез разширяване на капацитетите на съществуващата инфраструктура и гарантиране на запълването ѝ със суровина България може да извлече търговски, финансови и геостратегически ползи. Той съобщи, че предстои посещение във Вашингтон за срещи на високо равнище, на които изграждането на коридора ще бъде сред основните теми в разговорите с американския министър на енергетиката и представители на държави от региона.
По повод изтичащата дерогация за рафинерията „Лукойл“ министърът заяви, че продължаването ѝ не е гарантирано, но е „много вероятно“. Той уточни, че правителството обсъжда темата, включително с премиера и министъра на икономиката.
Попитан дали има информация за дейността на особения управител на рафинерията, министър Трайков, каза, че доколкото е информиран, не е имало отчети към икономическото ведомство (особеният управител по закон се назначава по предложение на икономическия министър, бел. реп.). „Но нещата, които се подразбират за дейността на рафинерията, не са съвсем розови. Не са катастрофални, но не са розови“, коментира министърът и уточни, че става дума за влошаване на финансовите показатели. По думите това освен риска за бюджета, е и загуба за собственика, който е „Лукойл“ и според министъра „теоретично би дало аргументи да се търси отговорност на българската държава, която чрез своя особен управител управлява рафинерията“. Затова, по думите му, е изключително важно правителството „да има точна, прецизна и съвестно дадена навреме информация за това какво се случва“.
По казуса с оборудването за АЕЦ „Белене“ министърът заяви, че то се съхранява в България, което генерира допълнителни разходи. Той изрази скептицизъм, че в рамките на служебния мандат темата за евентуалната му продажба ще бъде активирана отново. Според Трайков решението за спиране на проекта е било правилно, особено в контекста на руската агресия срещу Украйна, тъй като страната е могла да натрупа допълнителни значителни разходи по незавършен проект.