По думите ѝ празникът започва още от сутринта с ритуално почистване. „Традицията на Сирни заговезни повелява първо сутринта домакините да почистят домовете си, мъжете да почистят оборите, да съберат слама, съчки и шума, с които да запалят огъня в навечерието на празника, а момчетата да изработят стрели от мекишово дърво“, обясни Минева.
Вечерта се извършва един от най-характерните обичаи – хвърлянето на огнени стрели. „Стрелата има две „уши“, които се палят в огъня. Всяка една стрела се нарича според човека, за когото се хвърля – за здраве, за любов, за благоденствие, за плодородна година“, посочи етнографът. Момците насочват стрелите към дворовете на своите избраници, а според вярването „колкото по-далеч навлезе стрелата в двора на избраницата, толкова по-скоро момчето ще бъде задомено“.
В различните краища на страната огнените стрели имат различни наименования – бутурници, чавги, перници, лугачки. Когато се запалят големите огньове в селото, хората вярват, че колкото по-висок е огънят и колкото повече се издига към небето, толкова по-пречистваща е неговата сила. След като пламъците започнат да стихват, огънят се прескача за здраве и за повече сила през годината, обясни още тя.
Жените не участват в хвърлянето на стрелите, но имат централна роля в дома, тъй като празникът поставя началото на Великденските пости. „Жените приготвят трапезата, на която задължително трябва да присъстват вино, кокошка, питка, баница и бяла халва“, разказа още Минева.
По думите й един от най-емоционалните моменти за децата е хамкането. „Закача се конец на тавана, на който се връзва яйце или се поставя халва. Конецът се разлюлява и всеки трябва да хване яйцето или халвата с уста. След това конецът се отрязва и по начина, по който гори, се гадае каква ще бъде годината – колкото по-бързо гори, толкова по-добра ще бъде тя“, обясни етнографът.
Празникът Сирни заговезни се свързва и с вярата в очистителната сила на огъня. „Хората вярват, че огънят гони злото, прогонва вредните сили и носи пречистване. С паленето му се поставя началото на пролетните земеделски дейности и се пожелава плодородна година“, допълни Станислава Минева.
В Ямболския регион празникът е тясно обвързан и с кукерските игри. „Кукерите символизират мъжкото начало и чрез ритуалните си игри поставят началото на новата земеделска година. В обредите присъстват елементи, свързани с оранта, сеитбата и раждането на нов живот – всичко това като пожелание за добра реколта“, обясни тя.
Костюмите на кукерите са различни във всяко село, но има общи елементи. „Традиционно кукерът е мъж, облечен в женска народна носия от съответното населено място. Маските могат да бъдат животински или украсени с маниста и огледала, като целта им е да скрият самоличността и да придадат магическа сила на образа“, посочи етнографът.
Само след броени дни колоритът на кукерския костюм и танц отново ще завладеят Ямболския регион. Тази година Международният маскараден фестивал „Кукерландия“ ще се проведе в дните от 25 февруари до 1 март. Очаква се 27-ото му издание да посрещне рекорден брой от 7500 участници.