„Във Виена чух балета „Силвия“ на Лео Делиб – да, чух, защото това е първият балет, в който музиката има не само основната, но и единствената роля. Какъв чар, каква грациозност, какво мелодично, ритмично и хармонично богатство. Срамувах се от себе си. Ако бях познавал тази музика по-рано, нямаше да напиша „Лебедово езеро“. Това пише Пьотър Илич Чайковски в писмо до руския композитор и пианист Сергей Танеев през декември 1877 г., разказва сайтът tchaikovsky-research.net.
Клеман Филибер Лео Делиб е роден в Сен Жермен дю Вал на 21 февруари 1836 година. Музиката му е лека, грациозна, елегантна с тенденция към екзотика и отразява духа на Втората френска империя (1852 – 1870 г.), пише енциклопедия „Британика“. Още от ранна възраст той е обграден от музика – майка му е пианистка, а дядо му е оперен певец. На дванадесет години Лео Делиб постъпва в Парижката консерватория, където учи композиция при Адолф Адам и орган при Франсоа Беноа. Едва седемнайсетгодишен вече работи като органист в парижки църкви.
Първите сценични изяви на Делиб са в жанра на оперетата, включително в сътрудничество с Жак Офенбах. Постепенно обаче творецът насочва вниманието си към балета и през 1866 г. постига значителен успех с „Ручеят“, създаден съвместно с Лудвиг Минкус. Истинският му триумф идва с „Копелия“ (1870), вдъхновена от произведение на Ернст Теодор Амадеус Хофман, и със „Силвия“ (1876), базирана на митологична тема.
Пьотър Илич Чайковски успява да се срещне с Делиб в Париж. През февруари-март 1888 г. е във френската столица по време на първото си концертно турне в Западна Европа като диригент на собствените си произведения. Изглежда, че на втория от трите концерта, които дирижира в Théâtre du Châtelet на 4 март 1888 г., Делиб е присъствал сред публиката. След този концерт Чайковски пише на брат си Модест: „Честванията, които се организират в моя чест, са съвсем искрени…всички млади музиканти също са много мили с мен. Запознах се с всички. Делиб е най-милият от всички“, отбелязва tchaikovsky-research.net.
През 1863 г. Делиб става концертмайстор в Парижката опера, през 1881 г. – професор по композиция в Парижката консерваторията. Първите му произведения са серия от забавни оперети, пародии и фарсове, в които Делиб си сътрудничи с Жак Офенбах, отбелязва енциклопедия „Британика“.
Преди да напише най-известната си опера, Делиб композира през 1873 г. „Така каза кралят“ (Le Roi l’a Dit) и „Жан дьо Нивел“ (Jean de Nivelle) през 1880 г.
На 14 април 1883 година в Париж се състои премиерата на операта „Лакме“, с която Делиб става най-известен. Тя е в три действия - либрето е на Едмон Гондине и Филип Жил, по романа на Пиер Лоти „Рарау или Сватбата на Лоти“ от 1880 г. Текстовете са вдъхновени и от пътеписите на Теодор Пави. Сюжетът на творбата е с ориенталски мотиви и представя любовната връзка между дъщеря на местен религиозен водач и британски офицер в Индия от средата на XIX век. Написана е специално за американското мецосопрано Мария ван Зант. След премиерата си „Лакме“ има 500 представления в опера „Комик“ до 23 юни 1909 г.
“Лакме" прави своя дебют на българска сцена на 13 септември 1926 г. в София с диригент Юрий Померанцев, режисьор Христо Попов, художник Александър Миленков, хореограф Анастас Петров. В ролята на Лакме е Мария Милкова-Золотович.
Лео Делиб не успява да завърши последната си опера в четири действия - „Касия“. Той умира внезапно в дома си в Париж на 16 януари 1891 г. на 54-годишна възраст. Погребан е в гробището „Монмартър“ във френската столица.
Два дни след смъртта на Пьотър Илич Чайковски, през октомври 1893 година, в „Петербургская газета“ е публикувано интервю с неговия верен издател и приятел Пьотър Юргенсон, разказва сайтът tchaikovsky-research.net. Един от въпросите, зададени на Юргенсон, е кои композитори е харесвал най-много Чайковски. „Пьотър Илич обожаваше Моцарт …Той беше и голям почитател на Бизе и Делиб…В Москва веднъж имах възможност да отида с него да гледаме балет на Делиб…Чайковски беше толкова възхитен, че извика: „Ето това е истински балет!...Няма как чудовищата, които сътворих, да се сравняват с това“, спомня си Юргенсон.