В навечерието на Сирни Заговезни Центърът за обществена подкрепа към Община Ценово се изпълни с детски гласове, вълнение и топлина. Празникът, организиран съвместно с НЧ „Христо Ботев–1898 г.“ – с. Ценово, се превърна в истинско пътешествие към българските традиции – не просто разказани, а преживени.
Домакините – директорът на Центъра за обществена подкрепа Петя Колева, екипът на центъра и децата – посрещнаха гостите от читалището, представители на общинската администрация, жените от Женска певческа група „Росна китка“ и Групата за пресъздаване на обреди и обичаи с ръководител Румяна Иванова.
Още с първите думи за прошката и добротата атмосферата стана тиха и съсредоточена – децата слушаха с искрен интерес приказката „Прошката“, разказана от Веска Димитрова, секретар на читалището. Но истинската магия започна, когато дойде ред на традиционните игри. Коленичили в кръг, с ръце зад гърба и очи, пълни с решителност, децата се впуснаха в предизвикателството да уловят люлеещото се лакомство.
Смехът избухваше на вълни, а всяка почти-успешна „атака“ предизвикваше бурни аплодисменти. Играта неусетно се превърна в приятелско състезание – с много закачки, радостни възгласи и неподправени емоции. Нямаше победители и победени – имаше само сияещи лица и споделено щастие.
Децата с трепет закачиха своите „сърца“ с пожелания на Дървото на прошката – малки хартиени символи, носещи големи думи: „обич“, „здраве“, „мир“, „добро“. После хванаха ръцете на възрастните и се включиха в хорото – плахо в началото, а след това уверено и с широка усмивка.
След веселбата всички се събраха около трапезата, за да споделят пита и сладкиши, а символично бе запален червен конец – вместо традиционния огън – като знак за прогонване на лошите мисли и с надежда за плодородна и благодатна година.
Този ден не беше просто празник от календара. За децата той се превърна в жив спомен – ден, в който традицията им подаде ръка, а те я хванаха със смях, любопитство и отворени сърца. И ако прошката има лице, то със сигурност в Ценово то беше детско и озарено.