Сътрудничеството предвижда БТА да получава материали, снимки и видео от събития на БНКО с уредени авторски права, за да се осигури по-сериозно медийно присъствие на темата за осветлението в България. БТА ще разчита и на експертната помощ на организацията при подмяната на осветлението в Агенцията и на експертната помощ по документация по нейни проекти.
Генералният директор на БТА подчерта, че Агенцията вече има подобни договори с повече от 50 браншови организации, с които работи редакция „Икономика“.
Кирил Вълчев посочи, че Сдружение „Български национален комитет по осветление“ е организация, наследник на големи традиции. Началото на предходната структура, чийто наследник е Българският национален комитет по осветление, е поставено още през 1964 г., когато е създадена Комисията по осветление. По-късно, през 1967 г., тя е реорганизирана в Национален комитет по осветление, като част от Научно-техническите съюзи в България, разказа Кирил Вълчев. Той отбеляза, че през десетилетията, включително в архивите на БТА, могат да бъдат открити много свидетелства за системния подход, който са се опитвали да следват българската държава и местните власти, когато планират и осъществяват различни дейности, свързани с осветлението.
Генералният директор на БТА напомни за проекта на Агенцията по програма „Красива България“ за обновяване на сградата на булевард „Цариградско шосе“ в София, като един от компонентите е модернизацията на осветлението в коридорите. БТА има и друг одобрен проект - по програма „Региони в растеж“, за цялостна подмяна на осветлението, свързано с фотоволтаична инсталация, нова климатизация, саниране на сградата. Кирил Вълчев отбеляза партньорството на Агенцията с големите браншови организации, част от което предвижда и експертно съдействие.
Той изтъкна, че благодарение на съвета на Сдружение „Български национален комитет по осветление“ в проекта по „Красива България“ е заложено решение за автоматизация на осветлението чрез датчици за движение, които да оптимизират разходите за електроенергия в коридорите на Агенцията, като отбеляза, че подобна инициатива би трябвало да бъде предприета и от останалите държавни институции.
Според председателя на УС на Сдружение "Български национален комитет по осветление" инж. Ради Пипев сътрудничеството ще бъде полезно и за двете страни. Той посочи, че и днес има места, които още все още по някакви причини не са добре осветени или дори са неосветени, и изтъкна липсата на визия в тази посока.
Генералният директор на БТА подари на председателя на УС на Сдружение "Български национален комитет по осветление" медала на Монетния двор на Българската народна банка за 125-ата годишнина на БТА, като отбеляза, че по това време София е била тъмна, на газово осветление, защото първата електрическа централа в Панчарево, която е за обществени цели, е открита през 1900 г. Така че колкото и да се жалим, че нещата не са много добре, са много по-добре, отколкото преди 128 години. Трябва да виждаме пътя, който сме извървели, посочи генералният директор на БТА.
Кирил Вълчев подари на госта и няколко новини от архивите на БТА, свързани с Националния комитет по осветление, като най-старата е от 31 януари 1968 г. Това е година, след като първоначалната комисия е реорганизирана в Национален комитет по осветление и е под заглавие „За по-добре осветени улици и пътища“, разказа Вълчев. Но това, което виждаме, е, че за съжаление тази тема не присъства достатъчно сериозно в БТА, а впрочем тя не присъства достатъчно сериозно и в българските медии, отбеляза генералният директор на БТА и изрази очакване със споразумението това да се промени, за могат да бъдат намерени най-добрите и модерни решения, свързани с осветлението.
Кирил Вълчев подари на Ради Пипев и няколко снимки от архива на БТА, свързани с осветлението, като най-старата е от 1952 г. за производството на електрически стълбове от вибробетон в София и друга, от същата година, за електрификацията на село Лешко, Благоевградско.