Името на Иван Евстратиев Гешов рядко се изрича с патос. То не е обвито в революционна романтика, нито в шумни политически скандали. И може би точно затова историята му е толкова важна. Гешов принадлежи към онзи рядък тип държавници, за които властта не е самоцел, а тежка отговорност. Към хората, които не крещят, а убеждават; не обещават чудеса, а градят институции.
Роден на днешната дата - 20 февруари 1849 година, в Пловдив, тогава част от Османската империя, Иван Евстратиев Гешов израства в семейство, което още в средата на XIX век съчетава предприемчивост, образование и обществен ангажимент. Баща му Евстрати Гешов е един от най-заможните и влиятелни български търговци, човек с широка култура и ясно съзнание за националната кауза. Домът на Гешови не е просто богат - той е средище на идеи, книги и разговори за бъдещето на българите.
От европейските университети към българската кауза
Образованието на Иван Гешов е типично за българския елит от епохата, но и изключително солидно: учи в Манчестър, Цюрих и Париж, където се формира като икономист с ясно разбиране за модерните финансови и банкови практики. Именно този европейски опит по-късно ще го отличи рязко от много негови съвременници в българската политика.
След Освобождението през 1878 г. Гешов не бърза да се впусне в партийните борби. Първите му усилия са насочени към стабилизирането на икономическия и финансовия живот на младата държава. Той става един от основателите и дългогодишен деятел на Българското книжовно дружество (бъдещата Българска академия на науките) и отделя значителни лични средства за култура, наука и образование. Малко известен, но показателен факт е, че Гешов често финансира научни и културни инициативи анонимно, без да търси публичност. За него благотворителността не е реклама, а морален дълг. В протоколи на дружеството има случаи, в които средствата са записани като „от неизвестен благодетел“, въпреки че ръководството отлично знае произхода им.
След смъртта на Евлоги Георгиев през 1897 година Иван Гешов се оказва „универсален наследник“ на покойника и изпълнител на завещанието му. След всички постановени в наследството или доброволни дарения в полза на роднини на Георгиев или благотворителни фондове Гешов наследява около една четвърт от ликвидния капитал на благодетеля си, което е достатъчно да го превърне в най-богатия български гражданин. До смъртта си остава главната движеща фигура зад построяването на нова сграда за Софийското висше училище, неговото превръщане в Софийски университет и последвало развитие, независимо че според формулировката в завещанието на Евлоги Георгиев бенефициент е трябвало да бъде по-скоро второ висше училище с политехническа насоченост. Успоредно с това, през 1908 г., Гешов прави лично дарение към Българското книжовно дружество, чийто председател е от 1898 г. до смъртта си.
Политик без демагогия
Иван Евстратиев Гешов е сред водещите фигури на Народната партия, формация, която залага на конституционализма, умереността и правовия ред. Той последователно заема ключови държавни постове - министър на финансите, министър на външните работи, а през 1911-1913 г. става министър-председател на България.
Неговото управление съвпада с един от най-напрегнатите и съдбоносни периоди в новата ни история - времето непосредствено преди и по време на Балканските войни. Именно кабинетът на Гешов подготвя и участва в създаването на Балканския съюз - България, Сърбия, Гърция и Черна гора - с цел освобождението на останалите под османска власт християнски територии.
Историците са единодушни, че Гешов е сред най-искрените поддръжници на идеята за балканско сътрудничество. Той вярва, че дългосрочният интерес на България не е в хегемония, а в разумни съюзи и договорености. Тази негова позиция обаче често го поставя в конфликт с по-радикално настроени политически кръгове.
Човекът зад държавника
В личния си живот Иван Гешов остава далеч от показността. Съвременниците му го описват като сдържан, учтив, почти аскетичен човек, който предпочита книгите и разговорите пред светските салони. Не обича шумните речи и рядко повишава тон.
Писателят Иван Вазов, почитан още приживе като икона, го определя като „човек с европейска култура и българско сърце“. Това кратко изречение улавя същността на Гешов - баланс между рационалното и националното, между прагматизма и идеализма.
Самият Гешов често подчертава, че политиката не е поле за лични амбиции. Една от неговите мисли, запазени в спомени и кореспонденция, гласи: „Държавата не се управлява с гняв и суета, а с търпение и чувство за мярка“.
Разривът и оттеглянето
През 1913 г., в навечерието на Междусъюзническата война, Иван Гешов подава оставка като министър-председател. Той не приема ескалацията на конфликта между бившите съюзници и отказва да носи отговорност за политика, която противоречи на убежденията му. Този акт често се тълкува като проява на слабост, но в действителност е рядък пример за политическа почтеност.
След оттеглянето си от активната политика Гешов не се отдръпва от обществения живот. Той продължава да работи за науката и културата, да пише, да подпомага Българската академия на науките и да бъде морален авторитет, към когото мнозина се обръщат за съвет.
Наследството на един тих великан
Иван Евстратиев Гешов умира на 11 март 1924 г. в София. Смъртта му не предизвиква масови демонстрации или гръмки речи. Но оставя след себе си нещо далеч по-трайно - пример за държавник, който не използва властта, за да блести, а за да служи.
В българската история, често белязана от крайности, Гешов стои като фигура на мярката и разума. Той не е безгрешен и не е герой от легенда. Той е човек - с колебания, компромиси и трудни избори. Но именно в това се крие неговата сила.
Днес, когато политиката все по-често се възприема като сцена за шум и конфликти, образът на Иван Евстратиев Гешов звучи почти съвременно. Напомня ни, че почтеността не е слабост, а дълг. И че понякога най-важните държавници са онези, които говорят тихо - но мислят дълбоко и действат отговорно.
По материали от интернет