В интервю Миланова коментира проблеми, свързани с възможностите за намаляване на хранителните отпадъци, предвид новите правила, приети през септември 2025 г. от Европейския парламент, които целят изграждането на по-устойчива и кръгова икономика. Според решението на Европарламента до 2030 г. държавите членки ще трябва да намалят хранителните отпадъци, генерирани от домакинствата, търговците на дребно и ресторантите с 30 процента в сравнение с нивата от 2021 - 2023 г. Те също така ще трябва да намалят с 10 процента отпадъците, генерирани от преработката и производството на храни. България следва да актуализира законодателството си до юни 2027 година.
Според Миланова приемането на директивата е „очаквана стъпка“ след години на препоръки и насърчителни мерки от страна на Европейската комисия. За съжаление последните данни на Евростат показват запазване, а на места и леко увеличение на разхищението на храни в ЕС, въпреки всички досегашни политики, посочи тя. По думите ѝ през изминалите години не е бил осигурен необходимият финансов ресурс за реални мерки с осезаем резултат, което поставя под съмнение ефективността на досегашния подход.
Тя отбеляза, че към момента не е известно да е създадена работна група за актуализиране на българското законодателство във връзка с директивата. Това потвърдиха за БТА и от Министерството на земеделието и храните и от Министерството на околната среда и водите. От МОСВ допълниха, че този процес предстои.
В сила до 2026 г. остава Националната програма за намаляване на разхищението и загубата на храни, приета от Министерството на земеделието и храните, но според БХБ през последните години темата е била неглижирана, включително с неподаване на актуални данни към Евростат. В публикуваните през октомври 2025 г. обобщени данни България е фигурирала с информация от 2022 г., вместо с по-актуални данни, посочи Миланова.
Българската хранителна банка заявява готовност да участва в изработването на националните мерки. Организацията има висока експертиза в областта на намаляване на разхищението и справяне с излишъка и в това си качество обикновено участва в различни работни групи по проблема, назначавани по инициатива на Министерството на земеделието и храните, добави Миланова.
По думите ѝ липсата на целево финансиране за реални мерки поставя под въпрос постигането на амбициозните цели. Ако не бъдат предвидени бюджети и работещи инструменти, за много държави проблемът с разхищението на храни няма да се превърне в реален приоритет, коментира Миланова. Според нея в България не са предприемани дългосрочни инвестиции в системни решения като хранителното банкиране, което ограничава възможностите за устойчив резултат.
По данни на БХБ само в хранителната индустрия у нас годишно се разхищават над 340 000 тона храна. Този ресурс би могъл да осигури нормално хранене на всички хора в риск от бедност в страната, посочва Миланова. По думите ѝ над 1,5 милиона българи са с ниски или без доходи и биха могли да бъдат подкрепени чрез ефективно оползотворяване на излишъците.
Миланова подчертава необходимостта да се прави ясна разлика между „излишък от храни“ – годни продукти, които могат да бъдат преразпределени в срок на годност, и „хранителни отпадъци“, които вече са загубили потенциала си да бъдат използвани за социални цели. Според нея превенцията чрез навременно преразпределяне е ключова мярка, която носи едновременно социален и екологичен ефект.
Създадена през 2012 г., Българската хранителна банка е предоставила дарена храна на стойност над 15 млн. лева, като ежегодно подпомага над 80 000 души в цялата страна. От основаването си досега организацията е подкрепила повече от 340 000 нуждаещи се чрез мрежа от над 140 партньорски организации и над 280 социални програми. През 2025 г. БХБ е спасила от разхищение близо 486 000 кг храна на стойност около 4 млн. лева. По данни на организацията всеки дарен 1 лев за дейността ѝ осигурява храна на стойност минимум 10 лева.
Дейността по хранително банкиране е регламентирана в Закона за храните и в специална наредба, но според Миланова до момента не са били предвиждани държавни средства за изграждане и поддържане на необходимата логистична инфраструктура – складове, оборудване, софтуер и транспорт. Организацията функционира основно чрез дарения от частни лица и компании, а в работата ѝ ежегодно се включват над 200 доброволци, подпомагащи екипа от петима служители.
БХБ работи с предварително оценени социални институции и неправителствени организации, които прилагат ясни критерии за подбор на нуждаещите се. През годините организацията е допринесла и за въвеждането на нулева ставка на ДДС върху даренията на храни като насърчителна мярка за бизнеса.
В рубриката „ЕС право БГ“ Българската телеграфна агенция представя теми как европейското законодателство се транспонира и прилага в България. Вижте статии, обзори, интервюта и подкасти тук