Документите от края на XIX и началото на XX век отразяват инициативи на поборници, както и такива на Сливенския общински съвет, за поставяне на паметни знаци на загиналите от четата. През 1897 г. е одобрено отстъпване на общинско място за дървен кръст като временен паметник на убитите и обесените въстаници. През 1910 г. се обсъжда издигане на кръст в чест на Стоил войвода, а през 1927 г. – запазване на мястото на обесването на Андон Кутев, Васил Желчев и Ставри Ненчев за построяване на паметник.
Първоначално издигнатият паметник на четниците се е намирал в местността Бармука. През 1957 г. комисия по паметниците на културата препоръчва реставрация на паметника и отбелязва, че преместване на тленните останки в градската градина е нецелесъобразно.
Въпреки това според кореспонденция от 1959 г. паметникът е премахнат, а костите са препогребани в градската градина на Сливен, в близост до братската могила. Там е поставен малък мемориален знак с надпис - „За тримата обесени четници на 13 юли 1876 г.“.
През 1963 г. мемориалът е включен в регистъра на охраняваните от държавата паметници с названието „Паметник на четниците на Стоил войвода от 1876 год. – гр. парк“.
Днес в градската градина на Сливен се намира паметна плоча с надпис - „Четници от четата на Стоил войвода. Обесени на 13 юли 1876 г. Андон Кутев Ганчев, Васил Желчев, Ставри Ненчев“. Архивните материали проследяват и усилията за маркиране на пътя на четата от Куш бунар през 1960 г., както и поддържането на паметта чрез национални туристически походи „По стъпките на Стоил войвода“, организирани и през последните години.