Ръководителите на въстанието са били млади образовани хора, които добре са разбирали силата на пресата на фона на международната обстановка на Балканите, особено след началото на кризата в Босна и Херцеговина през 1875 г. Осъзнавали са, че не могат да победят Османската империя по военен път, но са разчитали, че жестокото потушаване на въстанието ще предизвика силен международен отзвук и ще постави българския въпрос на политическата карта на Европа, посочи още проф. Георги Вълчев. Той допълни, че въпреки трагичния му изход, основната цел на въстанието е била постигната – Европа и прогресивният свят застават зад българската кауза, благодарение на медиите и общественото мнение.
В тази връзка бяха припомнени думи на Захари Стоянов и на Георги Бенковски, които ясно показват, че ръководителите на въстанието съзнателно са приели жертвата в името на националното освобождение. Според участниците в дискусията това доказва, че въстаниците не са действали стихийно, а с ясно политическо разбиране за последиците от действията си.
В срещата се включиха и по-малки ученици, които рецитираха стихотворение, посветено на Васил Левски, и бяха аплодирани от публиката.
В края на събитието генералният директор на Българска телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев обяви, че следващата среща от инициативата ще се проведе във Велико Търново на 23 март, а в края на април в Панагюрище ще бъде представен специалният брой на списание ЛИК, посветен на Априлското въстание.
Кирил Вълчев анонсира на срещата идеята за поставяне на паметен знак в Одеса, свързан с делото на Добри Чинтулов, който е учил в духовната семинария там. Целта е да се почете паметта на възрожденеца и да се напомни за приноса на българите към културната и историческата памет в Европа, каза генералният директор на БТА.