По думите му, четата, водена от Стоил войвода, навлиза в селото на 5 май 1876 г., идвайки от местността Кушбунар. Той разказа подробно за сраженията в района на Нейково и Жеравна. „Въпреки че е месец май, по Балкана все още има сняг. Въстаниците оставят следи в снега и по тях башибозукът ги настига. Водят се тежки битки. Първото сериозно сражение е на 9 май 1876 г. в местност над Нейково. Край Раково четата претърпява тежки загуби и се разпръсва. Част от въстаниците се укриват в Еленския Балкан и в пещерите в района. Там се включват и хора от Жеравна“, разказа той.
В изказването си Христо Колев отдели специално внимание на легендарния Дели Ради. „Наричали са го Дели Ради – Лудия Ради, защото бил учен и смел човек, който не позволявал да бъде унижаван. Легендата разказва, че след като бил прострелян, направил още няколко крачки“, посочи той. По случай стогодишнината от въстанието в центъра на Нейково е издигнат паметник на Дели Ради, а по-късно е поставен и паметен знак на загиналите в боевете в Еленския Балкан.
Колев изчете имената на част от участниците от Нейково и Жеравна. Особено впечатляващ, по думите му, е мащабът на участието на местното население. „По това време Нейково е имало около 180 души население. От тях 177 излизат с четата. Представете си – почти от всяка къща“, каза Христо Колев.
Той отбеляза, че в Сливенския революционен окръг въстанието не се развива според предварителния план. По думите му, комитетите са изчаквали помощ от Румъния, но част от дейците, сред които Стоил войвода, решават да действат.
Колев подчерта, че паметта за тези събития се пази жива в Нейково и Жеравна. „Това са хора, които са излезли почти от всяка къща. Тяхната саможертва е част от пътя към свободата на България“.