Това бе втората среща в рамките на дискусионния клуб „Украинско-български преглед“, чието начало бе поставено на 20 януари в София.
В срещата участваха доц. Елка Трайкова, ръководител на секция „Нова и съвременна българска литература“ в Института за литература при Българската академия на науките (БАН), доц. д-р Инна Манасиева от Института за исторически изследвания към БАН и д-р Евлоги Станчев – историк и антрополог, главен асистент в Института за балканистика с Център по тракология към БАН.
Модератор на дискусията бе министър-съветникът в Посолството на Украйна в България д-р Анна Тертична.
Извънредният и пълномощен посланик на Украйна в България Олеся Илашчук очерта историческите основи на украинско-българските дипломатически отношения. Тя припомни, че на 12 февруари се навършиха 108 години от установяването на официални връзки между Царство България и Украинската народна република.
Украинският дипломат отбеляза, че след това цар Фердинанд назначава проф. Иван Шишманов за първи български пратеник в Украйна, а през юли 1918 г. в София пристига екипът на първото украинско посолство, ръководен от Александър Шулгин.
По думите Илашчук манипулирането на историята е фундамент на имперската идеология, насочена срещу свободолюбивите нации, възприемани като заплаха от руските и съветските режими.
Д-р Иван Миланов, вицепрезидент на Международната асоциация за отбранителни дронове (IDDA), приветства гостите и участниците в дискусията. "Темата на днешната дискусия ме връща в 1918 година – момент, в който Европа се пренарежда след катастрофата на Първата световна война. В този сложен геополитически контекст Царство България е сред първите държави, признали Украинската народна република и установили официални дипломатически отношения“, каза той. По думите му това не е просто исторически факт, а стратегическо решение, което показва, че още тогава българската държавност е разбирала значението на новите реалности и необходимостта от изграждане на партньорства – основани на взаимно признаване и уважение към националната идентичност.
„Дейността на украинската дипломатическа мисия и издания като „Украинско-български преглед“ са пример за ранна форма на културна дипломация – опит да се обясни национална кауза чрез слово, идеи и интелектуално сътрудничество. Днес повече от всякога живеем в среда, в която информационното пространство е не по-малко стратегическо от бойното поле“, заяви Миланов..
Министър-съветникът в Посолството на Украйна в България д-р Анна Тертична показа архивна снимка от 1918 г., на която се вижда целият състав на първата украинска дипломатическа мисия в София. Тертична подчерта, че Шулгин пристига в София едва на 29 години. „Той е млад политик и държавник, представител на стар украински род“, отбеляза тя.
Позовавайки се на спомените на третия секретар Юлиан Налисник, Тертична очерта двете основни задачи на мисията: „Първата беше официална – свързана с хуманитарни и консулски въпроси“, посочи тя. „Трябваше да помогнем на военнопленниците да получат документи и да се завърнат в Украйна, както и на цивилните бежанци“, каза министър-съветникът.
„Много бързо разбрахме, че навлизаме в среда, в която доминира русофилия. Трябваше да обясняваме какво представлява украинският държавен проект“, каза Тертична.
Анна Тертична припомни списанията „Украинско слово“, „Украинско-български преглед“ и редица други издания, осъществени с подкрепата на видни български учени и писатели – Иван Шишманов, Димитър Шишманов, Димитър Страшимиров, Стилиян Чилингиров, Христо Цанков-Дерижан, Стефан Младенов и Никола Балабанов. Тя отбеляза, че тези списания са били инициирани и финансирани от украинската дипломатическа мисия с цел да обяснят на българското общество украинската национална идея, да популяризират Украйна като независима държава и да утвърдят идентичността на украинския народ.
Доц. Елка Трайкова проследи мястото на списание „Украинско-български преглед“ в историята на българския периодичен печат. Тя отбеляза, че дълго време изданието е смятано за дело само на украински емигранти, но архивите показват активната роля на украинската дипломатическа мисия в България.
По думите ѝ появата на списанието се вписва в културния подем на 20-те години на 20 век – период, в който въпреки тежките политически последици от войните, българската литература и интелигенция са силно отворени към славянския свят, каза Трайкова.
Списанието започва с програмна статия за мястото на Украйна в Европа и представя украинската култура и литература. Сред сътрудниците са проф. Иван Шишманов с текст за Тарас Шевченко с анализ на преводите на Шевченко в България и Димитър Страшимиров, който критикува пренебрежението към украинската култура.
Трайкова обърна внимание на факт от литературната история – Христо Ботев е превел драмата „Кремуций Корд“ от украинския историк и писател Николай Костомаров, като преводът е публикуван във в. „Знаме“. Тя посочи, че в „Украинско-български преглед“ Стефан Младенов публикува обстойно изследване, в което анализира текста и доказва, че преводът не е случаен или второстепенен епизод, а художествено издържана работа, съобразена с ритъма, стилистиката и смисловите пластове на оригинала. По този начин преводаческата дейност на Ботев е представена като равностоен дял от неговото творчество и като ранен пример за българо-украински литературен обмен, посочи Трайкова.
Според нея, макар списанието да излиза за кратък период, то успява да изгради кръг от автори и читатели и да постави основи на систематичен културен диалог.
Доц. д-р Инна Манасиева разгледа отражението на украинския въпрос в българската преса през 1917–1918 г. След революцията в Русия през март 1917 г. темата доминира във вестниците, но сведенията за Украйна са кратки и второстепенни, през декември вниманието се насочва към преговорите в Брест-Литовск и перспективата за мир, разказа тя.
Манасиева припомни статията на Степан Баламезов за държавността и международното признание, според която дипломатическите отношения са знак за фактическо признаване. След подписването на Брест-Литовския договор Украйна е представяна като „новата държава, която даде мир на стара Европа“, а акцентът пада върху икономическите очаквания. По-късно вниманието се насочва към способността ѝ да изпълни договорените доставки, каза тя.
Д-р Евлоги Станчев определи списанията „Украинско слово“ и „Украинско-български преглед“ като издания с „ясна мисия – да обяснят на българската публика значението на украинския въпрос не само за Украйна, но и за Източна Европа“. Според него основното им послание е: Вие не познавате Украйна.
Той посочи, че автори като Димитър Страшимиров, Димитър Шишманов и Никола Балабанов поставят въпроса защо българите се обиждат, когато са непознати на Запад, но самите те не познават „своята по-близка култура“.
Станчев подчерта, че на страниците на „Украинско-български преглед“ се защитава тезата за историческата приемственост между Киевска Рус и Украйна и се води спор с руската имперска доктрина за „триединния народ“ – великоруси, малоруси и белоруси“. В публикации се проследява как Московия постепенно присвоява наследството на Киевска Рус и как се налагат русифициращи политики, каза Евлоги Станчев.
Внимание се отделя и на българо-украинските културни връзки от Средновековието насам – разпространението на богослужебни книги, дейността на Киприян Киевски и Григорий Цамблак, както и влиянията през Възраждането.
Станчев отбеляза, че в списанието се прави и геополитически анализ: Украйна и България имат общи интереси в Черноморския регион, включително по отношение на проливите и ограничаването на руското влияние. Според Димитър Страшимиров засилването на руското влияние прави черноморските държави по-зависими, добави той.
В края на срещата се състоя разговор с публиката.
Събитието бе организирано от Съюза на офицерите от резерва "Атлантик" и Посолството на Украйна в България.