Британският всекидневник „Файненшъл таймс" съобщи днес, че Лагард планира да се оттегли предсрочно от поста си, за да даде възможност наследникът ѝ да бъде избран от френския президент Еманюел Макрон преди президентските избори догодина, които могат да бъдат спечелени от евроскептичен крайнодесен кандидат. Говорител на ЕЦБ обяви впоследствие, че Лагард „не е взела решение“ относно евентуално преждевременно напускане на поста.
Според икономисти предсрочно оттегляне на Лагард засилва вероятността европейските лидери да договорят заемането и на трите места в Изпълнителния съвет на ЕЦБ, които ще се освободят догодина - на Лагард, на главния икономист на ЕЦБ Филип Лейн през май и на Изабел Шнабел в края на 2027 година. Бившият гуверньор на нидерландската централна банка Клаас Кнот и на испанската централна банка Пабло Ернандес де Кос според икономисти са водещите кандидати за два от тези постове - ако единият получи президенсткото кресло, то другият ще заеме някое другите. И двамата се оценяват като опитни централни банкери, които биха предпазили ЕЦБ от политически натиск - гореща тема на фона на силния натиск на американския президент Доналд Тръмп върху Управлението за федерален резерв - и няма да поднасят големи изненади при определянето на водещите лихви, които не са променяни вече осем месеца. „Тези решения със сигурност ще бъдат свързани едно с друго и част от някаква компромисна сделка - те са близки по време, а списъкът с кандидати е един и същ", казва Пит Хайнс Кристиансен, главен стратег на „Данске банк“(Danske Bank).
Ястреби и гълъби
Като ръководители на централните банки и Кнот, и Де Кос са заседавали в Управителния съвет на ЕЦБ.
Кнот беше „ястреб" в паричната политика, който често се противопоставяше на политиката на „лесни пари“която ЕЦБ водеше под ръководството на бившия си президент Марио Драги, но омекна към края на мандата си, който изтече през юни миналата година.
„Гълъбът" Де Кос, който показа, че е способен да променя мнението си, когато инфлацията скочи през 2022 г., застана начело на Банката за международни разплащания (Bank for International Settlements) едва през лятото на миналата година. Това може да даде предимство на Кнот, ако постът на Лагард се освободи твърде скоро. „Това би могло да увеличи шансовете на Кнот, което е добър резултат, защото той се ползва с доверие и добра репутация като прагматичен ястреб“, отбелязва Фредерик Дюкрозе, ръководител на макроикономическите проучвания в „Пиктет уелт мениджмънт“ (Pictet Wealth Management).
Той добавя, че Де Кос може да се окаже „малко прекалено миролюбив“ по отношение на по-ниските лихвени проценти, които благоприятстват задлъжнелите южноевропейски страни като Италия и Гърция в сравнение с тези с по-нисък дълг сред северноевропейските членки на еврозоната, като Германия и Нидерландия.
От друга страна, икономистът от „Номура“ (Nomura) Анджей Щепаняк отбелязва, че Испания никога не е имала президент на ЕЦБ, за разлика от Нидерландия, както и че лидерите на ЕС неотдавна избраха централния банкер на Хърватия Борис Вуйчич („ястреб“) за вицепрезидент на ЕЦБ - и двата фактора биха били от полза за Де Кос.
Германските банкери също искат ръководен пост
От страна на Германия към работата начело на ЕЦБ интерес са показали Йоахим Нагел, ръководителят на „Бундесбанк“ (Bundesbank), и Изабел Шнабел, която може да не успее да остане член на изпълнителния съвет на централната банка, тъй като мандатите в него не могат да бъдат подновявани.
Най-голямата европейска икономика никога не е имала президент на ЕЦБ, макар че централата на банката е във Франкфурт.
Икономистите са единодушни, че всички кандидати са компетентни и ще гарантират приемственост в институция, която се гордее с това, че е неподвластна на натиска на правителствата при определянето на лихвите.
Тази независимост на централната банка е застрашена в САЩ, където президентът Тръмп се опитва да упражнява по-голям контрол над УФР, и евентуално във Великобритания, където дясната партия „Реформирай Обединеното кралство“ предложи промени в „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England) и Службата за бюджетна отговорност.
„Всички искат ЕЦБ да остане в стабилни ръце и искат човекът, който е президент на ЕЦБ, да има доверието на пазарите. Всички водещи кандидати в момента притежават това", каза Ребека Кристи, старши научен сътрудник в института „Брьогел“.
Едва миналата седмица управителят на френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало подаде оставка, което означава, че Макрон ще трябва да назначи и неговия наследник преди президентските избори през пролетта на 2027 година.
Неочаквани кандидатури
Всички наблюдатели обаче предупреждават, че правителствата от еврозоната, които ще посочат следващия президент на ЕЦБ, преди Европарламентът да ратифицира решението, могат да предложат неочаквано име - както навремето неочаквана бе и номинацията на Лагард. Назначаването на шеф на ЕЦБ обикновено е част от по-широки преговори, които включват и поста на председател на Европейската комисия. Миналата година този пост беше зает от германката Урсула фон дер Лайен, което позволява на Франция да си осигури най-високия пост в ЕЦБ.
Предсрочно оттегляне на Лагард обаче може да раздели двете позиции, според Спирос Андреопулос, основател на консултантската фирма „Тин айс макроикономикс" (Thin Ice Macroeconomics), като се има предвид, че мандатът на Фон дер Лайен продължава до 2029 година.
„Все още е твърде рано да имаме надеждни предположения относно самоличността на следващия президент. Възможно е в решението да има и политически мотиви, което отваря вратата за нови кандидати", посочва холандската банка „Ей Би Ен-Амро" (ABN-Amro) в бележка до клиентите си.
(БТА) (Превод от английски: Елена Савова)