„Тази аудитория и вашият университет са много подходящо място за важното послание, че информацията е част от националната сигурност на една страна. Вие учите задълбочено за информационната сигурност, но аз бих искал да ви дам една по-широка картина, за да разберете колко е ценно това, което изучавате по отделните дисциплини, свързани с националната и с информационната сигурност“, каза Кирил Вълчев пред студентите.
Той посочи, че има две разбирания за новините и за информацията, в по-широк смисъл. „Едното е, че това е пазар и има много платени източници на информация, включително на новини. Това дълги години беше основното разбиране и в западния свят, към който принадлежим. От продажбата на вестници и списания, които носят информация за днешния ден на хората, до платените интернет страници. Част от това разбиране е и все още доминиращата концепция, че информационните агенции като БТА са платени“ каза генералният директор на Агенцията.
Подчерта, че самият той споделя другото разбиране, че информацията е част от по-широкото човешко право на знания. „В Българската конституция има уредени различни аспекти на информацията като човешко право“, посочи Вълчев и разгледа няколко члена от Конституцията като чл. 41 - за субективното право на информация, чл. 53 - за правото на образование, чл. 54 - за правото на достъп по културни ценности и др.
„В училищата ние учим за натрупания опит на човечеството и как този опит да го прилагаме в живота си. А от медиите се учим на днешния ден. Получаваме информация за това, което ни се случва сега. И понякога тази информация се оказва много по-важна в живота ни от това, което сме се научили от опита на миналото“, заяви генералният директор на БТА.
По думите му това, което учат студентите в АНИС се оказва част от нещо много по-голямо от технологичните аспекти, а именно - как да осигуриш сигурност на информацията. „Защото ако приемем, че човек се отличава от другите живи същества през словото, той се отличава чрез това право, което другите живи същества нямат как да осъществяват. Това е правото на знание, на натрупване на знание. Днес то се осъществява чрез медиите, които след това оставят свидетелства за историята“, каза Вълчев и разказа за първата новина на БТА. Тя е за здравословното състояние на майката на княз Фердинанд, която към онзи момента се лекувала в Виена. Новината е писана на ръка от първият директор на БТА Оскар Искендер. Като контрапункт Вълчев посочи огромната библиотека на БТА от 5 милиона и 200 хиляди страници, която днес се цифровизира. Той посочи, че би се радвал, ако всеки от студентите се възползва от новините на Агенцията по различни теми, съобразно своите интереси, и те му помогнат да прави изследвания за курсови или дипломни работи.
Вълчев сподели пред студентите, че би подредил правото на знание до естествените човешки права, редом с правото на живот, като каза, че то не е формулирано по този начин в правните системи. „Най-много се стига до правото на образование, но правото на образование е само един конкретен, поне според мен, аспект. Само конкретно, производно, субективно право от едно много по-голямо право – да се родиш с правото да знаеш. И на информационните агенции всъщност се пада онази част от журналистиката, която осигурява фактите“, отбеляза генералният директор.
Според него тези, които се интересуват от журналистика, биха се съгласили, че тя може да се раздели на два големи клона – от една страна, чистото новинарство, осигуряването на факти, и публицистиката, от друга страна. Да създават публицистика е задача на всички останали медии, извън чисто информационните.
Вълчев подчерта, че БТА не е поле за политически противопоставения и даде за пример неговото преизбиране за втори мандат като генерален директор на БТА. „Със 170 гласа „за“, това е конституционно мнозинство, без нито един „против“ и нито един „въздържал се“, което е един добър пример, че ние, българите, можем да работим заедно, когато имаме ясна идея. Тогава парламентът прие идеята, и това беше моето условие, да има пълно финансиране на БТА, да освободим достъпа, не толкова насочен към крайния потребител на информацията, крайния получател, каквито сме всички ние, колкото като възможност всички медии да започнат да използват достоверна информация. Защото разбирането, че в света на свободната лъжа, която шества абсолютно безплатно навсякъде, ние ще се борим с нея с платена истина, е доста глупаво разбиране“, обясни Вълчев, допълвайки, че самият той не е срещу платените форми във всяка една сфера на живота, включително и в образованието - например частните университети, но неговото разбиране е, че обществата трябва да намират начин да подпомагат правото на знание.
Той посочи, че никоя българска медия не може да осигури пълноценна информация за света, защото това е много скъпо. Даде за пример с информационни агенции като Ройтерс и Франс прес, които успешно продават информацията си заради глобалното си присъствие.
„Редакторите в БТА са тези, които следят огромен поток от информация. От десетките хиляди новини на тези агенции те избират това, което е важно“, каза той. По думите му това изисква голям потенциал в БТА, където работят близо 400 души. „Това, което се опитваме да правим, е да осигуряваме информация освен от глобалните агенции, от национални информационни агенции. Имаме вече договори на безвъзмездна основа, на база на които национални агенции ни дават достъп до своите новини. Това е голяма възможност за познание какво се случва по света, която другите медии няма как да осигурят. Затова и БТА всъщност не е конкурент на никого“, обясни той.
Вълчев разгледа и социалните мрежи и техните възможностите за бързо разпространяване на информация, за каквато не е било мислено, когато е създавана БТА. „В този свят на скорострелно разпространение на информация чрез технологиите, трябва ли да говорим за заплаха от страна на социалните мрежи и изкуствения интелект, или да виждаме възможности в тях? Аз съм привърженик на второто“, каза той.
Изрази мнението си, че социалните мрежи не могат да заменят медиите, въпреки че мнозина казват обратното и простата причина за това е, че в тях всеки е тотално безотговорен. „Класическите медии могат да се нарекат медии, за разлика от социалните мрежи, защото носят редакционна отговорност. Всеки, който пише нещо, отговаря за това. Социалните мрежи, според мен обаче са възможност да стигаш с достоверната информация до повече хора и да го правиш по интересен начин“, посочи Кирил Вълчев.
Прилагането на изкуствения интелект в медиите, които осигуряват достоверна информация, той определи като голямо предизвикателство. Разказа, че БТА е първата медия, в която официално са утвърдени правила за използването на изкуствения интелект (ИИ). Те са формулирани в рамките на две страници, с които е допълнен Етичния кодекс на Агенцията. Уточни, че това символично е направено точно на 16 февруари, преди два дни, на рождения ден на БТА. „Следваме един основен принцип – в основата, в началото и в края на всяка новина на БТА, трябва да стои естественият интелект - да стои човек“, подчерта Кирил Вълчев.
По темата за работата с ИИ той каза още: „Добре знаете, че когато зададеш въпрос без пълния контекст, с неверни факти, изведнъж отговорът те отнася в някаква невероятна посока. Затова се учим да питаме правилно. След това, в края, когато получиш отговора, трябва да имаш достатъчно познание и най-вече аналитично мислене, за да разбереш, че изкуственият интелект се е объркал, че е сгрешил, че е тръгнал в друга посока, в която ти не си искал да тръгне. Това са простите правила.“
Според него журналистиката остава сфера, която не може да бъде заменена с изкуствен интелект, а репортери и кореспонденти ще съществуват винаги. Редакторите ще бъдат улеснени, но ще е необходимо да бъдат в началото и в края на веригата, подчерта Вълчев.
На въпрос от студент към кои теми хората имат най-голям интерес, Кирил Вълчев отговори, че това се определя от широката на светогледа. „Гьоте има една доста хубава мисъл, която аз прилагам при пътуванията си - човек вижда толкова, колкото знае“, каза той и разказа за най-новите емисии на БТА.
Лекцията на Кирил Вълчев привлече вниманието на студентите от трите направления – „Национална сигурност“, „Икономика“ и „Администрация и управление“. Сред гостите бяха и президентът на АНИС професор д.п.н. Георги Манолов и председателят на настоятелството на АНИС Олга Манолова.
Събитието се организира в контекста на договора за сътрудничество между Академията по национална и информационна сигурност и Българската телеграфна агенция. Споразумението е първото, което Академията подписва след оповестяването на решението на Народното събрание от 2 октомври 2025 г. за преименуването на Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ). Партньорството е част от стратегическата визия на ръководството на АНИС за модернизация и устойчиво развитие на образователната и научната дейност.