Той отбеляза, че дълбоката криза във винения сектор е не само в Европа – в Аржентина и Калифорния се изкореняват лози. Трябва да дадем регулаторни решения на тази криза, откъдето дойде и изготвянето на „пакета за виното“. Трябва да работим за високото качество на виното и за нови пазари, заяви Сарджакомо.
БТА припомня, че на 10 февруари евродепутатите одобриха част от т.нар. „Пакет за виното“, по който Европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха предварително споразумение на 4 декември 2025 година. Законодателният пакет има за цел да отговори на структурния свръхизлишък в сектора, на дългосрочния спад в потреблението и на нарастващите последици от климатичните промени върху производството.
По отношение на регулаторните инструменти Сарджакомо посочи, че са работили по подпомагане на изкореняването с различни фондове, с които разполага всяка държава. Например, Франция ще изкорени много лозя около Бордо, откъдето е родом той. Това са 20 процента от производствения капацитет на региона. Днес имаме много сериозни запаси, така че трябва да се финансира и дестилацията и ще търсим европейски решения за това, коментира французинът.
Що се отнася до изкореняването на лозя и опасенията дали неговото финансиране няма да се превърне от кризисна в постоянна мярка, Сарджакомо каза, че мярката е извънредна и целта е да не стане постоянна. Той смята, че трябва да се намери точната пропорция какво да се изкорени и какво не. При дестилацията също става дума за кризисна мярка, като са предвидени 450 млн. евро, а в следващата Обща селскостопанска политика (ОСП) тази сума ще бъде удвоена. Дестилацията е добро решение, за да се справим със запасите, които не намират реализация на пазара, коментира Сарджакомо. Той изрази убеждение, че тези мерки ще доведат до по-добър баланс и по-добра видимост за лозарите и винопроизводителите.
Сарджакомо обясни, че във Франция секторът е много строго регламентиран от гледна точка на издаване на разрешителни за засаждане и презасаждане. По думите му за тях е важно да не се нарушат качествата на ЗНП (Защитено наименование за произход) и ЗГУ (Защитено географско указание). Не трябва да накърняваме имиджа, репутацията на нашите вина, посочи той.
Французинът отбеляза, че сериозният спад на поръчките за САЩ е един от основните проблеми за настоящата криза с реализацията на европейско вино. Затова все по-засилено се работи по програми за популяризиране на европейските вина в други страни, като се осъществяват програми за намиране на нови пазари на цялата територия на Съединените щати. Важното е нашите инструменти за управление да бъдат гъвкави, да имаме инструментариум, който да използваме според обстоятелствата, каза Сарджакомо.
Той припомни, че сме в края на сегашния програмен период на ОСП, който започна през 2021 г. и е до 2027 г., но заяви, че вече мислят за следващия период - 2028-2034 г. По думите му министрите на различните държави трябва да поискат повече информация за това как ще бъдат разпределени средствата в отделните сектори.
Сарджакомо обясни, че в мерките, които са приели, има възможност да се финансира с европейски фондове до 80 процента от адаптирането на лозята към климатичните промени. По негово мнение това трябва да се направи. По думите му в Южна Франция си дават сметка, че трябва да открият такива сортове, които да са по-устойчиви на топлина, на болести. Трябва да си осигурим технологични средства да се борим със съвременните болести по лозята и да имаме нови сортове, които да могат да се справят с тези предизвикателства, коментира французинът.
Той смята, че има начин да се работи по диференцирането на вината от всяка страна, защото ако всички правим едно и също, ще се бием за едни и същи потребители. Според Сарджакомо има начин това да се прави – чрез защитените наименования за произход. Той заяви, че ако България иска наистина да изнася и да запознае с българското вино чужденци и българи, виненият туризъм трябва да се развива и да се съсредоточат усилията в тази насока. Същото важи и за Франция.
Европейските граждани трябва да преоткрият виното, защото дълго време се водеше политика срещу виното, а ние трябва да го популяризираме заедно с природните и културните ценности, заяви Ерик Сарджакомо.
Коментирайки факта, че над три четвърти от заетите във винения сектор в България са под 50 години, той посочи, че има нужда от нови поколения, които да се влеят в сектора. Според него помощите за единица площ могат да бъдат пренасочени, така че директно да се помага на производителите и съответно на новото поколение в сектора. Французинът е на мнение, че помощите за единица площ не водят до по-голяма конкурентоспособност.
По отношение на безалкохолните и нискоалкохолните вина Сарджакомо смята, че виното не трябва да си забранява дадени пазари, но това се очертава като нишов пазар. Все пак трябва да се отговори на него, защото ако не го направим ние, ще го направят други, посочи той, като подчерта, че е важно всеки да прилага едни и същи правила и да отговаря на едни и същи изисквания. Французинът все пак отбеляза факта, че това е свързано със сериозни инвестиции и не всички винари биха се насочили към такова производство.
Що се отнася до търговката сделка между ЕС и Меркосур Сарджакомо коментира, че са сбъркали с преговорите по отношение на селскостопанската политика. Той не смята, че споразумението ще доведе до износ на огромни количества вино в Латинска Америка от Европа. Не съм срещу свободната търговия, но предпочитам да го наричат „справедлива търговия“, заяви французинът. По отношение на сделката с Индия той отбеляза, че положението е друго – там има огромен пазар за спиртни напитки и вина, а договорът е разработен по-добре.
На въпрос кога се очаква влизането в сила на „пакета за виното“, Сарджакомо съобщи, че следва гласуването на Съвета, за което не се съмнява, че ще е положително. Комисарят ни каза, че са готови да направят указите за него, допълни той.