Събитието бе организирано от Бюрото на Европейския парламент в България и събра представители на институции, браншови организации и винопроизводители.
В дискусията бяха поставени още въпросите как ще се насърчава виненият туризъм и износът на европейски вина, какво предвижда споразумението за свободна търговия с Меркосур по отношение на виното, какви са специфичните проблеми на българския пазар и др.
Евродепутатът Илия Лазаров (ЕНП), заместник на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) в Европейския парламент, подчерта необходимостта от възраждане и адаптиране на традиционни български сортове към съвременните климатични и пазарни условия. По думите му на европейско ниво се водят специални дискусии за насърчаване на местните сортове, които са по-устойчиви на климатичните промени и по-добре адаптирани към специфичните условия в отделните държави. „Привърженик съм на стимулирането на местните сортове, които са специфични за всяка държава. Това, което се опитвам да промотирам в Европейския парламент, са типичните български сортови вина“, заяви Лазаров.
Той посочи като примери Карловски мискет, Врачански мискет и Сандански мискет, които, макар и от една група, се отличават с различен характер и вкусов профил. Според него същото важи и за червените вина, сред които маврудът заема особено място. „Това са сортове, които са адаптирани към България и трябва да бъдат подкрепяни“, отбеляза евродепутатът.
Лазаров акцентира и върху търговските споразумения на ЕС с трети страни. Той припомни, че като член на Комисията по международна търговия участва активно в подготовката на споразуменията с държавите от Меркосур, с Индия, както и в предстоящи преговори с Австралия. По думите му тези споразумения отварят нови пазари, но поставят и предизвикателства пред европейските производители.
„Европа се издържа от печелившите си сектори. За да има средства за субсидиране на земеделието, трябва да има силна индустрия, износ и търговия“, посочи той.
По думите му в последните преговори е поставен акцент върху защитата на европейските земеделски производители при евентуални нарушения и нелоялна конкуренция. Той отбеляза, че във Франция темата е предизвикала сериозни обществени дебати, като въпросът е бил използван и за вътрешнополитически цели.
„В същото време цели сектори във Франция – автомобилната и химическата индустрия, както и производствата, свързани с критични суровини – са силно заинтересовани от отварянето на нови пазари“, посочи Лазаров.
Според него ключовият ефект от споразуменията, включително с държавите от Меркосур, е създаването на възможности за износ при преференциални митнически ставки. Особено заинтересована е европейската спиртна индустрия – производителите на коняк, бренди и други спиртни напитки. „Европейските вина също имат потенциал, защото носят географска идентичност, качество и традиция“, допълни той.
На въпрос дали евентуалното споразумение с Меркосур би довело до натиск върху цените на трапезните вина в ЕС, Лазаров изрази мнение, че това не представлява съществена заплаха за България. Според него българските производители не оперират в най-ниския ценови сегмент и не могат да се конкурират с масовото производство на големи пазари като Аржентина чрез ценова политика, а чрез качество и идентичност.
В дискусията се включи и Красимир Коев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ), като подчерта, че традиционните български сортове са в основата на устойчивото развитие на сектора.
„Тези сортове са адаптирани към нашите земи от столетия. Те са по-устойчиви на суша, преовлажняване и болести“, каза Коев. Той припомни историческите предизвикателства пред лозарството, включително пораженията от филоксерата, и усилията за селекция и интродукция на устойчиви сортове в различните региони на страната.
Според него именно местните сортове – като Мавруд и мискетите – дават отличителен облик на българското винопроизводство и конкурентно предимство на международните пазари. „Светът е наситен с Каберне и Мерло. Пазарът търси нещо различно – автентичност и регионална идентичност“, посочи Коев.
Той обърна внимание и на европейските програми за реклама на вино в трети страни и в рамките на ЕС, които се съфинансират с европейски и национални средства. По думите му обаче интересът към тези програми от страна на българските производители остава ограничен, като една от причините е невъзможността в рамките на общата европейска реклама да се акцентира достатъчно ясно върху националната идентичност на продукта.
Той припомни, че в Меркосур влизат Аржентина, Бразилия, Уругвай и Парагвай, като асоциираните държави не се възползват от търговските облекчения по споразумението.
По данни на ИАЛВ, през 2023 г. вносът в България от Аржентина – наливно и бутилирано вино - е бил близо 50 000 литра, а от Уругвай - под 2000 литра. През 2024 г. от Аржентина са внесени 75 тона вино, а през 2025 г. – 37 тона, като от Уругвай през тези години няма отчетен внос.
Коев посочи, че общата годишна консумация на вино в страната варира между 100 и 120 млн. литра. По думите му общият внос на вино от всички държави по света за 2025 г. възлиза на малко над 12 млн. литра, което представлява около 10 процента от вътрешното потребление. Част от това количество впоследствие се реекспортира към други пазари в ЕС, уточни той.
„С голяма степен на вероятност твърдя, че вносът от Меркосур не представлява заплаха за българския сектор“, каза Коев, като подчерта, че институцията разполага с детайлни данни за произведените количества, наличностите и движението на винената продукция в страната.
Румен Христов, член на Комисията по земеделието, храните и горите в Народно събрание, подчерта, че приоритет остава защитата на интересите на земеделските производители и на аграрния сектор като цяло.
Христов отбеляза, че един от проблемите пред сектора е липсата на силно национално представителство. Той припомни усилията си за създаване на национална асоциация на земеделските производители и отделна асоциация на преработвателите, които впоследствие да се обединят в конфедерация и да отговарят на критериите за участие в Тристранния съвет. „Така гласът на бранша ще се чува по-ясно и няма да е необходимо да бъде представляван от други организации“, каза Христов.
Сред предизвикателствата той посочи и продължаващите трудности около приемането на закон за браншовите организации, както и необходимостта от по-справедливо разпределение на средствата в сектора. Според него съществува дисбаланс между подпомагането на различните подсектори – зърнопроизводство, животновъдство, трайни насаждения, зеленчукопроизводство и лозарство.
„Ако има силно обединение на сектора, може да се води по-ефективен диалог – колко средства да се насочат към животновъдството, колко към трайните насаждения, към лозарството и винопроизводството“, посочи той. Христов акцентира и върху значението на конкурентоспособността и пробива на външните пазари.
В изказването си той отдели внимание на винения туризъм като възможност за развитие на българското винопроизводство. Като положителен пример Христов посочи Хърватия, където държавата насърчава производителите на местни сортове чрез политики, подкрепящи връзката между туризма и винения сектор. „Когато милиони туристи посещават една държава и им се предлага местна кухня и местно вино, това е реална възможност за популяризиране на националната продукция“, отбеляза той. По думите му единичният износ чрез винен туризъм не е решаващ, но системната политика в тази посока може да има значителен ефект.
Христов коментира и разпределението на европейските средства в рамките на програмния период, като подчерта, че общият финансов пакет е фиксиран, а ключовият въпрос е как той се разпределя между различните подсектори. „Политиците не могат да пренебрегнат един сектор за сметка на друг без сериозен диалог и съгласие“, заяви той.