Проф. Плочев започва своя професионален път в Академията преди точно 50 години – през 1976 г. Колегите и приятелите му го описват като инфекционист с голямо сърце, човек с безупречен авторитет и неизчерпаема отдаденост. Той беше истински боец на първа линия – винаги готов да се изправи пред най-тежките предизвикателства за здравето на нацията. От познатите сезонни болести през заплахата от Ебола и COVID-пандемията до редки и екзотични инфекции. Проф. Плочев винаги беше там, където животът на пациентите зависеше от неговата експертиза, носейки увереност и спокойствие и за пациентите, и за екипа му, се казва в информацията.
Безспорен е неговият принос към българската медицина, международното сътрудничество и развитието на инфекциозната наука, за което е получил редица отличия. Най-голямото му признание обаче бяха топлите думи на пациентите, на които помагаше до последния си ден. Въпреки влошеното си здраве, той не се отказа и не спря да се бори за живота на другите, но загуби битката за своя. Примерът му ще се пази като символ на всеотдайност и професионализъм, пишат още от ВМА.
Професор Камен Плочев ще остане в съзнанието и сърцето на всички, които го познавахме като достоен и честен човек, който никога не правеше компромис с принципите си, като професионалист без показност, лоялен към екипа си и ментор на поколения медици, посочват също от ВМА.
Ръководството и личният състав на ВМА изказват своите най-искрени и дълбоки съболезнования към семейството и близките му.
Проф. д-р Камен Плочев, дмн. е роден през 1951 г. Завършил е медицина през 1976 г. в МУ-София. Има придобита медицинска специалност по „Инфекциозни болести”. През 1995 г. защитава дисертационен труд за придобиване на образователна научна степен „Доктор” на тема „Върху някои аспекти от клиничното протичане и нарушенията в клетъчните елементи на имунната система при HIV-заразени лица в България”.
През 2011 г. защитава дисертационен труд за придобиване на научна степен „Доктор на науките” на тема „Организация на медицинските дейности в Българската армия за противодействие при употреба на биологично оръжие”.
От 1976 г. работи във Военномедицинска академия, в периода от 2000 г. до 2017 г. е началник на Катедра по инфекциозни болести, от януари 2019 г. е ръководител на Първа клиника по инфекциозни болести.
От 2012 г. заема академична длъжност „Професор”. Преминава следдипломно обучение по „Инфекциозни болести” в Белгия, Германия и Нидерландия. Самостоятелен автор на два монографични труда – „СПИН” и „Биотероризмът: скритата война”, съавтор е на монографията „Грип от птиците към хората”.
Автор и съавтор на над 120 реални пълнотекстови научни публикации, на над 15 глави в колективни монографии и на над 150 научни съобщения. Хоноруван преподавател по „Инфекциозни болести” на студенти от специалностите „Медицина” и „Медицинска сестра” при Медицински факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Научен ръководител на пет успешно защитили докторанта. Ръководител на специализацията седем лекари, придобили успешно медицинска специалност „Инфекциозни болести”. Активен член на Българския лекарски съюз, Българското дружество по инфекциозни болести, Българското дружество по военна медицина, European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases и Balkan Military Medical Committee, пише на сайта на ВМА.