В рамките на дискусията бяха разгледани темите за стратегическата роля на вятърната енергия за укрепване на икономическата конкурентоспособност, законодателната и регулаторната рамка за развитие на вятърната енергия, както и ключовите механизми за реализиране на проекти за вятърна енергия.
Стоилова посочи, че около 5 гигавата са инсталираните ВЕИ мощности в България. Инсталираните батерии са с капацитет около 1,1 гигавата и до края на годината ще достигнат 3 гигавата, добави тя. По думите ѝ само около 3,3 на сто е делът на вятърната енергия в електропроизводство у нас, а средно в Европейския съюз процентът е около 20.
Според нея по отношение на вятърната енергия има перспектива, защото България разполага с голям ветроенергиен потенциал - висока средногодишна скорост на вятъра и подходящи терени за развитие на вятърни мощности. По думите ѝ това е реална предпоставка за мащабното развитие на сектора и този потенциал привлича инвеститорски интерес.
Според Стоилова едно от основните предизвикателства през развитието на вятърната енергия в България е общественото мнение.
Димитър Зарчев, ръководител на Централно диспечерско управление в ЕСО смята, че вятърната енергия е стабилна и има своето място в енергийния микс.
Според председателя на Асоциацията на търговците на енергия в България Валери Дреников вятърната енергия е част от пъзела на енергийния микс. В последните години имаше бум на фотоволтаици, сега се наблюдава бум на батериите за съхранение на енергия, акцентира той. По думите му търговците на енергия се надяват следващият бум на инвестиции да е при вятърната енергия. Вятърната енергия е важна част от нашето портфолио, изтъкна Дреников. По думите му ако има и вятърна енергия в портфолиото на търговците, би имало по-голяма предсказуемост на ценовите нива на електроенергията. Според него в момента спрямо вятърната енергия има възможност за сключване на дългосрочни договори и по-големи възможности за фиксиране на цените.
Подкрепяме инвестициите във вятърната енергия и се надяваме да се реализират скоро нови проекти, обобщи той становището на търговците на електроенергия.
Председателят на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков отбеляза, че трябва да се търси решение на европейско ниво по отношение на развитието на вятърната енергия. Всеки източник на електроенергия е ценен, каза той.
Според Светлин Писленски, асоцииран директор на Европейската банка за възстановяване и развитие, по отношение на финансирането на вятърната енергия няма предизвикателства, защото има силни български и международни инвеститори. Освен това търговските банки имат възможности да финансират вятърни проекти, смята той.
Според Виктория Керелска от Европейската вятърна асоциация (WindEurope) Зелената сделка ще продължи, защото това е единственият път, по който Европа може да си позволи конкурентоспособност на икономиките независимо от това, че различните държави от Европейския съюз имат различни визии за енергийния си микс.