„Този свят излиза от обичайните си релси, навлиза в други времена и е много важно да се чуват такива гласове, които говорят за това как да разрешим тези проблеми“, каза пред присъстващите проф. Георги Вълчев, ректор на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“.
„Възприятието, че светът ще продължава да върви в линиите, които са били очертани след последния световен конфликт, се оказаха илюзорни“, каза още той.
„Нашият гост е политик, но преди това е преподавател, а преди това – експерт и интелектуалец“, каза директорът на Културния център на СУ доц. д-р Дария Карапеткова. „Всяка държава остро се нуждае от обществени фигури, които като него поддържат посланието, че науката може да се развива само в условия на свобода и на демокрация“, добави тя.
„Книгата ми „Криминегонната държава“ се фокусираше върху създаващото се неравновесие между пазара и институциите“, каза на представянето проф. Джулио Тремонти.
„В началото на това хилядолетие ние живеем и виждаме време, което не се различава много от времето по средата на миналия век“, каза още проф. Тремонти.
Той говори за обществените и икономически процеси в Европа от XVI век до наше време и как те са довели до настоящата геополитическа ситуация. По негови думи контрастът между революционните събития от XVI век и нашите се състои в това, че в миналото тези събития са се развивали в продължение на цял век, а днес те се развиват с много по-голяма скорост в рамките на едва 30 години.
„Вярвам, че видях началото на кризата на глобализацията, която се случва днес, в Америка, още в началото на 90-те години. Тогава аз се карах с проф. Франсис Фукуяма, който твърдеше, че историята е свършила. Историята се върна и то с лихви. Барак Обама каза, че нямаме минало, а само бъдеще, но миналото ни сякаш се връща“, каза още проф. Тремонти.
Той говори за войните и кризите, които оформят нашето съвремие.
„Смятам, че Европа се нуждае от нов политически механизъм, защото новите проблеми не могат да бъдат разрешени със старите средства“, каза още италианският юрист.
„Светът не може да бъде разделян на елити и народ, на модерност и традиция. Не можеш да създадеш бъдещето, ако не познаваш миналото“, каза проф. Тремонти.
„Много е важно разбирането за това, което казвате и разбирането за това, пред какво е изправен света“, добави Бойко Василев, модератор на разговора.
Йордан Василев, който е преводач на книгата на проф. Тремонти, обясни защо е превел този труд.
„Убеждението ми, че българската демокрация съществува в една огледална реалност, се дължи на наблюдения на комплексната ситуация на последните 30 години и на моя личен опит“, каза Василев. По негови думи обстоятелствата около италианския преход от фашизъм към демокрация са сравними с тези при българския преход към демокрация.
„Криминогенната менталност нахлува в полето на икономиката и правото, защото първоначално стимулира безотговорност, а после преследва и наказва избирателно, разбира се, нарушителите“, каза още преводачът.
„Причините за националния ни неуспех при преминаване от тоталитаризъм към демокрация могат да бъдат открити на страниците на „Криминогенната държава“, каза в заключение Василев.
„Книгата „Криминогенната държава“ идва като манифест за връщане към автентичните либерални принципи, тоест да не заменяме „свобода, равенство и братство“ с „глобалност, пазар и пари“, каза в дискусията проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ.
Ръководителят на катедра „Политология“ проф. Светослав Малинов обясни, че според него важното при въпроса за регулацията е мярата.
„Нищо прекалено" е втората по важност максима на делфийския оракул“, каза той.
„Аз мисля, чев момента в Европа има консенсус за това, че има нещо прекалено тук. Не искам да живея на континент, който е свръхрегулиран, не искам и да живея на континент, който не е регулиран. Европа в момента търси своята мяра. Не мисля, че тя е поела по грешен път, но просто някъде нещо се е объркало“, каза проф. Малинов.
„Проф. Тремонти описва държавата не просто като слаб регулатор, а като активен генератор на риск – социален, икономически, морален“, каза пред присъстващите доц. Иван Ангелов, преподавател по стратегическо управление и лидерство в СУ.
Д-р Първан Симеонов, преподавател в Университета за национално и световно стопанство обясни, че в труда си и в дискусията проф. Тремонти разисква какви грешки трябва да се избягват в законодателството и държавното управление. Д-р Симеонов зададе въпроса за това към какво трябва да се стреми обществото, изграждайки законодателство и институции, които да служат на неговите нужди. Проф. Тремонти обясни, че тези решения зависят от избора на младите граждани.
В рамките на събитието обръщения направиха и посланикът на Италия в България Марчело Апичела, Стефан Тарафов, бивш посланик на България в Рим и председателят на Конфиндустрия България Нунцианте Кораджо.
Проф. Джулио Тремонти е италиански юрист, икономист и политик. Професор е по право в Университета в Павия. Избран е за депутат през 1994 г., многократно е бил министър на икономиката и на финансите в различни десни кабинети. В момента е председател на Комисията по външни работи и общностни въпроси към Камарата на депутатите. Участва и в италианската делегация към Парламентарната асамблея на НАТО, където работи по въпроси, свързани с демокрацията и сигурността.
На български език са преведени книгите му „Страхът и надеждата“ (изд. „Сиела“) и „Криминогенната държава“ (изд. „Изток-Запад“). Преводач и на двете е Йордан Василев.