Анализът на голямо количество данни показва, че упражненията, правени индивидуално или в група, са от най-голяма полза при хората с депресия. За тревожността помагат по-кратки програми с продължителност до 8 седмици, включващи занимания с по-малка интензивност.
Независимо от типа на проучените упражнения, те показват, че ефектите им са толкова добри или дори по-добри от медикаменти и терапия, свързана с разговори. Ефектите не зависят от възрастта и пола.
Депресията и тревожността засягат 1 от 4 души в световен мащаб, като младите хора и жените страдат най-често, сочат учените. По-ранни проучвания вече са показали, че физическата активност е по-добра от психотерапията и лекарствата за намаляване на симптомите.
Все още не е напълно ясно как влияят упражненията на различните възрастови групи, нивата на интензивност или честотата на упражненията. В допълнение, много предишни обширни обзори са били фокусирани само върху възрастни хора или участници, при които има придружаващи заболявания, които могат да повлияят на резултатите.
Затова учените решили да оценят как упражненията засягат депресията и тревожността в рамките на целия живот. Те проучили как фактори като типа на упражнението, продължителността му, честотата, интензивността, и дали то се извършва с инструктор, индивидуално или в група, влияят на резултатите.
Екипът проучил бази данни за обобщени анализи на рандомизирани контролирани проучвания на английски език до юли 2025 г.
Относно депресията, обобщеният анализ на данните включвал 57 обширни анализа на данни - 800 индивидуални проучвания и 57 930 участници на възраст между 10 и 90 години.
Участниците или имали клинична диагноза на депресия или изпитвали депресивни симптоми, но нямали придружаващи заболявания. Програмите за упражнения били категоризирани като аеробни (19 обобщени резултати от анализ на данни), силови тренировки (8), практики за ума и тялото – йога, тай чи и цигун (16) или смесени програми, обединяващи множество формати (39).
За тревожност обзорът включвал 24 обобщени анализи на данни, представящи 258 проучвания и 19 368 участници на възраст от 18 до 67 години. Упражненията били категоризирани в аеробни (7), силови (1), ум-тяло (9) или смесени (13).
Всички формати на упражнения са били свързани с подобряване на менталното здраве. За депресията – аеробните упражнения, особено когато са изпълнявани индивидуално или в група, са донесли най-големи ползи. За тревожност – аеробните, силовите, ум-тяло и смесените програми са имали среден положителен ефект.
Като цяло ползата от упражненията била сравнима или в някои случаи превъзхождала ефектите от лекарства или терапия с разговори.
Изследователите признават за някои ограничения – дефинициите за интензивност на упражненията и дължината на програмите варират в обобщените данни от анализите.
Въпреки тях, учените правят заключението, че „този мета-мета анализ предоставя убедителни доказателства, че упражненията ефективно намаляват симптомите на депресия и тревожност във всички възрастови групи, което е сравнимо или превъзхожда традиционните фармакологични или психологически интервенции“.
„Груповите формати и инвидуалните дават най-съществени преимущества, като това подчертава важността на социалните фактори при интервенциите в психическото здраве. Предвид, че различните характеристики на физическите упражнения влияят на депресията и тревожността по различен начин, трябва да бъдат препоръчвани индивидуални програми за упражнения“, добавят учените.
„Предвид рентабилността, достъпността и допълнителните физически ползи от упражненията, тези резултати подчертават потенциала на упражненията като първоначална интервенция, особено в условия, при които традиционното лечение на менталното здраве може да бъде по-малко достъпно или приемливо“, допълват те.