Доц. Марина Стефанова е юрист и икономист, като към момента е заместник-декан на Стопанския факултет към Софийския университет. Тя провежда проучване, разделено на три етапа, като последният се провежда на терен на българската антарктическа база "Св. Климент Охридски".
"Не всички биха могли да имат възможност да дойдат на Антарктида, за да разберат колко ключови са климатичните промени, но ние можем като общество и особено чрез образованието да създадем продукти, отношения и нагласи – и от преподавателите, и в учебните материали – така че това да се разбере като реален ангажимент на всеки гражданин: опазването на околната среда, дори и в пространства, които не са част от националната територия", подчерта доц. Стефанова.
Тя допълни, че в практиката това може да се случи чрез интегриране на екологични политики в образователния процес, създаване на зелени професии и ангажиране на стопански дейности съобразно екологичния отпечатък. Чрез юридически анализ, на международно и национално равнище, доц. Стефанова проследява участието на България в управленския модел и в големите институции, както и по какъв начин се финансират дейностите на Антарктида и какви са възможностите за привличане на повече и алтернативни видове финанси, до които към настоящия момент не е имало достъп.
"Например климатичните финанси, свързани с трите големи международни споразумения. Основното, разбира се, е за климатичните промени – Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Следващото, което е много важно тук, е опазването на биоразнообразието. От началото на тази година имаме вече влязло в сила и трето ключово споразумение, което касае и Антарктида, най-вероятно и България – а именно за опазване на океаните", посочи тя.
Доц. Стефанова работи и на терен в Южна Америка, като си сътрудничи с Института „Магелан“ и INACH, където се среща с различни колеги от тяхното направление за социални наука, а предстои и работа с Университета „Хуан де Боско“ в Аржентина. Първият етап от проекта ѝ е свързан с проследяване на работата и комуникацията между националните антарктически институти, по теми, свързани с начина, по който функционира работата в Антарктида.
"Другата дейност, свързана с икономическите анализи, е възможността да видиш към настоящия момент какви са финансовите модели: средствата как се привличат, дали е частно финансиране, дали е държавно, дали е смесено, има ли създаване на допълнителна стопанска дейност и т.н.", обясни тя. "Особено важни са климатичните финанси, защото тук сме свидетели на най-бързата промяна в климата, или по-скоро на въздействието на климатичните промени върху флората и фауната. И всъщност, знаейки, че Антарктида работи като термометър за всички останали части на света, имаме възможност да насърчим допълнителни изследвания, така че тази информация да се ползва като част от сценариите за бъдещето на други части на планетата, където промените имат силно въздействие, но са разпределени в по-широко време, за разлика от тук, където се вижда година за година".
Доц. Стефанова подчерта, че работата не е свързана толкова с насърчаване и развитие на човешкия капитал, а по-скоро с интелектуалния капитал – това, което се произвежда от международните изследвания.
"И ако учените могат да мерят част от въздействието си под формата на публикации и изяви, свързани с участия в международни научни конференции, то за обществото и за държавата, в частност за българската държава, има много повече индикатори, които тук могат да се видят и да се използват като модел за въздействието на науката върху обществото и икономиката", посочи тя.
Крайният продукт на изследването ще бъде монография, обединяваща събраната информация, която да се "копира умно" за други глобални цели, като опазването на океаните и атмосферата.
"Ако можем да вземем модел, който „не е ничия земя“, а се управлява като споделено пространство, и успеем да го пренесем, бихме могли да имаме така наречената „грижа на добър стопанин“ за много други места, които не са ничия земя, но върху които човешката дейност има отрицателен отпечатък под формата на замърсяване, окисляване и лошо управление. Това не можем да го приписваме като български, чилийски или аржентински отпечатък, но то въздейства на всички ни в средносрочен план", посочи доц. Стефанова.
Етапът от проучването ѝ, който се изпълнява на Антарктида, е обвързан с юридическото понятие "добър стопанин".
"От гледна точка на добрия стопанин, минаваме на още един слой на взаимоотношения и идентификация, който най-често е свързан с опазването на околната среда и изисква активно поведение – не това, което сме, а това, което правим, за да можем да защитим околната среда", обясни тя. "За мен изследването тук и сега е свързано с това кои са характеристиките на българските антарктици, след което – сравнение с колеги от всички останали експедиции, които не са български, и след това сравнение на тази извадка с хора, които не са се включили в тези експедиции", добави тя.
По думите ѝ това ще покаже дали има разлика между нагласите, познанието и действията им като активност, свързана с опазването на околната среда – не само тук, а навсякъде в техния живот. На българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" доц. Стефанова организира социална игра, насочена към популяризиране на глобалните цели за устойчиво развитие.
"Отново беше свързана със създаването на общ споделен свят в бъдещето, съобразно желанията, интересите и постигането на личните цели на всеки от участващите. Щастлива съм, че усилията ни се увенчаха с успех. Във втория етап на играта видяхме, че хората работят много по-осъзнато, много по-активно си партнират и стигнахме до балансиран свят към 2050 година, което беше крайната точка на играта, с която разполагахме", обясни тя и допълни, че предстои и разпространение на въпросник, свързан с опазването на околната среда, сред антарктиците.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти Агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.