В навечерието на празника Свети Валентин излезе от печат книгата „Любовните похождения на олимпийски богове и митични герои“ на издателство „Изток-Запад“. В нея авторът Петър Кърджилов разказва увлекателно и с чувство за хумор за „сексуалния живот“ на обитаващите митичния връх Олимп.
Петър Кърджилов е писател фантаст, журналист и киноисторик. Роден е в Стара Загора през 1950 г. В периода 1980-1990 г. е редактор в Българската национална филмотека, а в различни периоди - главен редактор на списание "Фантастика", отговорен редактор в издателство "Златното пате", експерт в Националния съвет за радио и телевизия. Автор е на книгите "Орбитата на Сизиф" (1987), "Призрачен цикъл" (1989), "Не обиждайте мафията!" (1996), "Звездни детективи" (1999), "Основание за смърт" (2005), "Светлопис за Илинден" (2009), "Кинохроники, заснети в Македония по време на три войни (1912-1918)" (2018) и др.
Ето какво пишат за книгата „Любовните похождения на олимпийски богове и митични герои“ издателите от „Изток-Запад“.
В навечерието на празника Свети Валентин (Valentine’s Day или Деня на влюбените) издателство „Изток-Запад“ извади на пазара новата си книга „Любовните похождения на олимпийски богове и митични герои“. Първата част на заглавието би могла да бъде и „Сексуалният живот на…“, защото зад този титул надничат наистина „пикантни“ подробности от тънещото в информационен мрак битие на боговете, обитаващи извисяващия се високо над света връх Олимп, където царели любовта, радостта и веселието, а и привидното Олимпийско спокойствие…
Авторът на книгата Петър Кърджилов никога не е пристъпвал в този сияен, лъчезарен и светлозарен свят. Всъщност той не е измислил нищо в тази книга и ако в нея има нещо измислено, то ще е някаква „митологична“ измишльотина. Авторът на книгата обаче е изсмукал от митовете на древните гърци онези „любовни истории“, които разкриват „моралния лик“ на боговете, лицемерието на тяхното загниващо олимпийско общество, ярко (но и критично) обрисуват покварата и „битовото разложение“, в което тънат тези чужди на прогресивното човечество елементи!
Оказва се – според древногръцките митове и легенди, че грехът лежи в самия генезис на боговете, в темелите на тяхната поява, белязал е произхода им, дамгосал ги е завинаги… В началото съществувал само вечният, безкраен и непрогледен Хаос. Макар и безжизнен, той носел в себе си извора на живота, подтика за сътворението на всемира. И го сътворил, а редом с него и всичко оживотворяващата Ерос (Любов). Тъкмо нейната могъща сила била вградена в основите на създаващия се свят. От Хаоса произлязла могъщата и благодатна богиня Гея (Земя). Тя пък родила необятното синьо Небе – Уран, който скоро станал властелин на света, оженил се за майка си Гея и двамата сътворили шестима синове и шест дъщери – титаните и титанидите.
Ще да е бил величествена, космична гледка половият акт, по време на който Небето обладало и оплодило Земята. Но как точно се е получило – не се знае! Но пък се знае, че освен титаните и титанидите Гея родила още шестима великани – трима циклопи с по едно око на челото и три грамадни като планини петдесетглави и сторъки същества. Като видял тези чудовища, баща им Уран се ужасил от техния външен вид и ги захвърлил в недрата на земята. Злите езици уверяват, че Гея опитала и от любовта на другия си син – вечно шумящия Понт (Море)…
На туй ние, съвременните хора, ме викаме Първороден грях!
Сластолюбив привърженик на нестандартната любов, а и на сексуалните отношения между членове на едно семейство се оказал Кронос (Време), който се оженил за сестра си Рея – кръвосмесителен акт, наложен от малобройността на наличните покрай него божества от женски пол. Макар и бракосъчетан, Кронос си падал по нимфата Филира, с която взел тайно да се среща. Изневерите не са днешно изобретение. Но за да не узнае за това ревнивата му съпруга, той се превръщал в кон. Бил бог – можел да прави всичко! Включително и чудеса. Но естеството не търпи неестественото, то наказва всеки, който го практикува – дори той да е бог. Поради тези превъплъщения на Кронос след време Филира родила кентавъра Хирон – наполовина човек и наполовина кон.
Един от синовете на Кронос бил гръмовержецът Зевс – най-палавият от боговете. Умело възползвайки се от своята абсолютна власт и царящия на Олимп тотален промискуитет (сексуални контакти с безразборен, хаотичен избор на интимните партньори), той се оженил за сестра си Хера. Не подминал лекомислено и титанидата Темида, макар че тя му се падала леля (сестра на майка му Рея). Според едни Темида била сериозна и мъдра жена – богиня на справедливостта, пазеща законите, раздаваща правосъдие, според други – склонна към „мобилност” и шавливост. И днес Темида продължава да бъде употребявана за задоволяване на долни страсти, да бъде сексуално третирана и перверзно поругавана… Кой ли не се гаврѝ с плътта на прекрасната богиня – следователи, прокурори, съдии… Кой я пощади от хули гадки?
Безчетни били Зевсовите сексуални подвизи. Нямали брой представителките на „нежния пол”, убедили се в неговата полова мощ – богини, роднини, титаниди, нимфи… Нимфа била и Йо (Теменужка) – толкова прекрасна, че я харесал самият Зевс, който, за да я предпази от ненадейна среща с ревнивата си съпруга Хера, превърнал Йо в снежнобяла телица. Ако се вярва безусловно на митовете, главният бог не се е занимавал с нищо друго, освен със съвкупление, правенето на любов и деца. Посягал дори на простосмъртни – царици, принцеси и девици… Митовете не навлизат в подробности, ала загатват и за хомосексуалните наклонности на Зевс. Въпреки че бил символ на мъжествеността, на мъжкото начало, на мъжката оплодителна сила, той не останал равнодушен пред изтънчените прелести на Ганимед – един от синовете на цар Трой.
Който, освен всичко друго, бил и изключително изобретателен. За да проникне при Даная, Зевс се превърнал в златен дъжд; за да се промъкне при Антиопа, дъщерята на тиванския цар, приемал образа на козоног сатир; при Леда долитал като белоснежен лебед; похитил Европа, преобразил се в бик – бял като сняг, с огромни златни рога… Оттогава до днес Европа все я похищават – все нашественици от други континенти! Семела, една от простосмъртните, любени от Зевс, поискала от него да й се яви в цялото си божествено величие. А когато това станало, неразумната царска дъщеря била изпепелена от божествените мълнии. Преди да изгори обаче, Семела родила Дионис…
Става ясно защо Зевсовото потомство било тъй многобройно. Един от синовете му бил златокъдрият Аполон, който уж само танцувал със своите сестрички, деветте музи, по склоновете на планината Парнас, ама после барем половината от тях се оказали бременни от него. Бая „мръсни“ ще да са били тези „танци“! Аполон бил адски „навит“ и на троянката Касандра. Толкова „навит“, че я надарил с ясновидски способности. Тя обаче не се „навила“ и богът, който (за разлика от политиците) не се отвръщал от думите си, я проклел – нека притежава дарбата да пророкува, но и нека никой не вярва на предсказанията й! Оказва се обаче, че дори Аполон, божественото въплъщение на идеала за мъжка красота, не бил безразличен към същата тази мъжка красота – един от любимците му бил хубавецът Кипарис, изключително красив юноша бил и друг негов приятел – Хиацинт. И Зевсовата дъщеря Артемида била хубавица, но си останала целомъдрена (девствена)!
Книгата „Любовните похождения на олимпийски богове и митични герои“ проследява още интимните взаимоотношения между Посейдон и Амфитрита, Хадес и Персефона, Ерос и Психея, Пигмалион и Галатея, Пан и Сиринга, на Афродита с Арес, Хермес и Адонис…
При митичните герои нещата били някак по-скромни. Е, Орфей позагърбвал жените заради прекрасния Калаид. Ахил и Патрокъл били свързани с връзка, чиято истинска същност е източник на спекулации до ден днешен. Самият Омир в „Илиада” е двусмислен и не дава отговор на въпроса – приятели или любовници са били двамата? Пенелопа останала вярна на Одисей, ала той на нея – не…
Покрай тия любовно-сексуални истории, преразказани от Петър Кърджилов увлекателно, интелигентно, благоприлично, с умерен тон и без излишен пубертетски ентусиазъм, авторът запознава читателя (предимно младия) с много термини, за които се смята, че употребяват само махленските хулиганчета, гинеколозите и психопатолозите, а учителите ги обявяват за „мръсни думи“: хетеросексуалност, хомосексуалност, бисексуалност, транссексуалност, зооерастия, бестиофилия… Авторът демонстрира вкус и мяра, когато тълкува и произхода на „опасни“ слова като афродизиак, хермафродит, лесбийка, обяснява (простичко, по Ленински) кои и какви са гейовете, бисексуалните, трансджендърите, садистите и мазохистите…
Оказва се, че сюжетите и темите, изграждащи „Любовните похождения на олимпийски богове и митични герои“, са разработени още преди векове от гениални писатели, драматурзи, композитори, художници и скулптори, чиито творби днес с право биват обявявани за художествени върхове на човешката цивилизация. Поради това книгата е богато илюстрирана с 55 репродукции (по една за всяка глава) на част от шедьоврите, вдъхновени от древногръцките митове – керамични украси, стенописи, мозайки, скулптури и предимно картини, украсяващи залите на най-прочутите музеи по света. „Визуализирана информация“, която превръща изданието в достъпен учебник по история на изкуството.