На българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" към момента има два параклиса, като единият, по-новият, е украсен със стенопис, изпълнен на място, а в другия, по-стария, в неделя бяха окачени икони, изписани по подобие на иконописа в Боянската църква край София. Иконописецът Ганка Павлова е човекът, който стои зад иконописа и на двата проекта.
"Решихме да го (стария параклис - бел.ред.) възвърнем към живот", разказа Павлова и допълни, че е избрала иконописа от Боянската църква като вдъхновение, тъй като това е една от най-старите български църкви.
В параклиса в неделя бяха окачени не само новите икони, но и снимки на Боянската църква и текст, разказващ на български и на английски историята на храма.
"Това е и идеята на всичките тези текстове, които предлагаме, за да стане достояние на гостите чужденци в нашата база за какво става въпрос: колко стара е всъщност българската държава, колко стара е българската църква, какви възможности има и нашата стенописна традиция", посочи Павлова.
Новите икони в стария параклис изобразяват Богородица с младенеца, св. Иван Рилски и св. Николай. Тя обясни, че е избрала св. Иван Рилски, тъй като е покровител на българската антарктическа база.
"Аз се спрях на образа, който съществува в самата Рилска църква. Исках да се обърне внимание, че те са по-сурови, по-аскетични и по-одухотворени, независимо от това, че са схематични. Изглеждат слаби и донякъде, може би, измъчени. Но и единият, и другият образ – образът на св. Николай и образът на св. Иван Рилски – всъщност носят характеристиката на цялата стенописна школа, когато са правени големите стенописи. Част от тези стенописи са направени от неизвестен стенописец, който на практика е оставил името си само на едно единствено място и то е било замазано с мазилка, за да бъде по-секретно, по-близко до него самия, като изживяване", отбеляза Павлова.
Тя допълни, че е избрала да нарисува св. Николай, тъй като е покровител на всички пътешественици, каквито, подчерта тя, всъщност са и българските антарктици.
"А за да има усещането, че човек се намира в параклис, задължително трябва да имаме образа и на Богородица и на Христос. Затова съм избрала една от централните икони, които са в самата църква, въпреки че там са доста повредени. Постарах се да направя образите на Богородица и Христос по-ясно видими, независимо че това не е копие на нито един от двата образа от самата църква. Опитах се с цветове, с линия и с по-малко подробности да пренеса характеристиката на тогавашната стенописна школа", посочи още Павлова.
Тя разказа и за процеса по рисуване на стенописите в новия параклис.
"Това беше доста голямо изпитание, защото условията тук не са лесни. Но независимо от всичко, фактът, че може навсякъде да бъде направено нещо, което да бъде достойно, мисля, че се доказва и от този храм", каза Павлова и допълни, че процесът по изграждане и стенопис на храма е започнал през 2011, когато се отбелязват 100 години от достигането на Руал Амундсен на Южния полюс - първият човек достигнал до тази точка на Земята.
В продължение на три години тя прекарва по няколко месеца на българската антарктическа база, за да завърши стенописите.
"Проблем сега се оказа влагата, която нанесе малки вреди върху повърхността, но ще се справим и с това. Времето тук е безмилостно. Влага, по-висока температура, отколкото съществуваше преди – всички тези условия дават възможност за образуване на плесени", отбеляза Павлова и добави, че има решение за премахването на плесента по иконите, но не и за предотвратяване на появата ѝ в специфичните антарктически условия.
Тя подчерта, че всеки, който се окаже в условията на Антарктида, има нужда да отиде някъде и да разкрие душата си, без някой да го вижда.
"Това е едно пространство, където всеки би могъл да отиде сам, да запали свещичка, ако иска молитва да каже, ако иска да прочете Библия, ако иска жития на светците, ако иска молитва да си каже – всичко това може да го направи, без да бъде притесняван от никого", каза Павлова и заключи, че храмовете на българската антарктическа база са едно сакрално, лично място за всеки антарктик.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари – февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.