Всяка година в неделята преди годишнината от гибелта на Апостола хора посещават Светата обител, където свеждат глави в памет на най-великия български революционер, дал живота си в името на Родината – Васил Левски. Тази година се отбелязват 153 години от обесването му.
Пред барелефа на Дякона, монтиран до входа на манастира, бе отслужена възпоменателната панихида. Актьорът Стефан Попов от Драматичен театър Пловдив прочете откъси от публицистични есета за Левски на видни наши публицисти. Той започна с думи от изповедта на Левски от 1873 година преди да бъде обесен.
Робството изяжда народа отвътре. Поколение след поколение. Човек по човек. Топят се смелост и гордост, чест и достойнство. Топят се и чезнат. За да се появят покорство и страх, подлост и предателство. Някой е трябвало да възвърне тоя народ към живота и към себе, каза актьорът.
И продължи: "Кой е давал сили на Левски, за да проповядва: ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си".
След това с минута мълчание бе почетена паметта на Дякон Игнатий. А в светата обител бе раздаден курбан - постен фасул, защото Васил Левски много го е обичал и телешко варено заради неделя Месопустна, каза игуменката на манастира.