Проф. Дърленски е част от екипа на „Аджибадем Сити Клиник“ - УМБАЛ Токуда и Медицинския факултет на Тракийски университет, Стара Загора. Той участва в 30-ата, а сега и от 34-ата българска антарктическа експедиция, като си сътрудничи с доцент Иван Богданов от болницата в Кюстендил и доцент Карен Мануелян от Тракийския университет в Стара Загора по проекта за изследване на промените в кожата при излагане на екстремни условия, каквито са на Антарктида.
"Интересното е, че преди заминаването кожният микробиом е като при обикновени здрави европейци. Когато човек прекара около два месеца тук, тези видове микроорганизми се заместват от такива, които са характерни за солените, студени южни морета. Това е изключително интересно с оглед на факта, че кожният микробиом е динамичен, и това е в основата на потенциала за неговото модифициране при различни заболявания", обясни проф. Дърленски.
До този момент екипът е изследвал промяната на кожните функции (физиологията), като резултатите показват, че при по-продължителен престой в Антарктика, се увеличава синтезът на меланин - кожния пигмент, който защитава клетките на кожата от ракови мутации под действието на ултравиолетовите слънчеви лъчи. Предходни проучвания на екип хидробиолози показват, че този механизъм е еволюционно древен и се наблюдава при безгръбначните животински обитатели на Антарктида.
В последващи проучвания екипът установява, че ултравиолетовото натоварване на кожата, особено при логистичните работници, прекарващи повече време на открито, надвишава в пъти това, което един морски спасител получава за целия сезон в България. Настоящият проект е финансиран по Националната програма за полярни изследвания и се осъществява благодарение и на логистичната подкрепа на Българския антарктически институт.
"В този проект, позовавайки се на предходни резултати, които показват, че кожната физиология, тоест функциите на кожата, се променят при продължителен престой в Антарктика, ние искаме да видим какво се случва с кожната структура, с кожната морфология, като използваме два уреда. Единият е камера с ултравиолетова светлина. Този уред се нарича "визиоскен“ и с него обследваме кожната повърхност, или казано с други думи – роговия слой на кожата, който представлява кожната бариера', каза проф. Дърленски и допълни, че за тази цел се използва високочестотен ехограф за кожа.
Благодарение на него можем да изследваме какво се случва в кожните слоеве малко по-дълбоко от роговия слой, поясни професорът. Проектът ще се изпълнява в продължение на две години, за да се формират окончателни заключения. Резултатите от изследването могат да бъдат използвани не само за Антарктика, но и за други места, където има сходни климатични условия, като северните европейски държави.
"Резултатите от дерматологичните изследвания, които имаме до момента, и тези, които очакваме, могат да бъдат използвани с цел защита на кожата, когато човек е изложен на антарктически или подобни климатични условия. На базата на това, което сме регистрирали до момента, две са нужните стъпки за запазване на адекватна кожна бариера: на първо място защита от ултравиолетовите лъчи с различни фотозащитни кремове и на второ място адекватна хидратация на кожата", подчерта проф. Дърленски.
Той говори и за евентуалните бъдещи проекти на екипа от дерматолози на Антарктида.
"Нещо, което много ни вълнува и по което мислим да работим в по-големи детайли, е, от една страна, замърсяването на въздуха, фините прахови частици, и как това се отразява на кожата. По какъв начин това се различава в Европа и в Антарктика, като сравняваме едни и същи периоди на годината, един и същ сезон", отбеляза проф. Дърленски. Друга посока, в която екипът му иска да работи в бъдеще, е изследване на различни цитокини в кожата - молекулите, с които си "говорят“ клетките на имунната система.
По думите му те понякога могат да предскажат или да подскажат възпаление, което не може да бъде видяно с просто око или дори и с високочувствителна апаратура.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември миналата година от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставени помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклуба (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти Агенцията е сред първите резултати в търсачката на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.