Откритието поставя под въпрос традиционните предположения за географията на ранното опитомяване на растенията и земеделието.
В ново изследване, публикувано в сп. Open Quaternary, учени от Копенхагенския университет и Университета на Баската автономна област са възстановили вероятните древни географски разпространения на 65 вида диви растения, тясно свързани с ранното земеделие в Западна Азия. Те включват дивите предшественици на пшеницата, ечемика, ръжта, лещата и други култури, които преди повече от 10 000 години са предизвикали земеделската революция.
"Първите земеделски общества са се появили в Близкия изток преди около 12 000 години. Знаем това от артефактите, семената и костите на животни, които археолозите са открили при разкопки. Малко е известно обаче за естествената растителност в тези райони, което означава, че не знаем точно къде неолитни народи са открили растенията, които в крайна сметка са опитомили", казва археологът и водещ автор Джо Роу от Копенхагенския университет.
"Въз основа на новите данни изглежда, че предшествениците на някои от най-важните за съвременното земеделие растения - пшеница, ръж, ечемик и други, не са расли там, където очаквахме, и са били много по-малко разпространени, отколкото смятахме", допълва изследователят.
Роу и съавторката на изследването, специалистката по археоботаника Амая Аранс-Отегуи, са били изненадани да открият, че много от ранните предшественици на културите изглежда са били концентрирани по средиземноморското крайбрежие на Левант. Това предполага, че тази област е служила като "убежище" по време на екстремния климат в края на ледниковия период.
"Изглежда, че много диви култури са били добре адаптирани към доста студени и сухи условия и не са се разпространили непременно с настъпването на по-топлия и влажен климат, в който се заселват първите земеделски общности", казва Аранс-Отегуи.
Заедно тези открития предоставят най-ясната картина досега за това къде са расли най-ранните земеделски растения в света и в какъв тип ландшафти са живели древните общности, когато са преминали от събирачество към земеделие.
Изследването бележи и важна крачка напред в начина, по който изследователите моделират екосистемите от миналото. Чрез комбиниране на големи бази данни за местата, където днес виреят конкретни растителни видове, с усъвършенствани компютърни симулации на глобалния климат в миналото, те са успели да създадат подробни карти, показващи къде вероятно са расли древните растения.