„Качествените хора във всяка една епоха са били рядкост и единици“, каза Людмила Козарева, която е в ролята на едно от най-големите имена в историята на киното и музиката. По думите ѝ Марлене Дитрих е актуална във всички времена: „Всичко, което мисли и казва, може да го каже всяка една голяма звезда днес, която има отношение към живота, към историята, към историческите фактори, които се случват сега“.
Опитахме се да намерим драмата в нейното отношение към собствения ѝ живот, към най-близките ѝ хора и драмата, свързана с намирането на любовта, допълва режисьорът: „Освен че тя е била актриса, модел, певица, пример за своето време, давала е тон в модата, давала е тон в обществените взаимоотношения, била е и майка, домакиня, съпруга – много неща. Опитахме се да покажем всичко това, въпреки ограничението във времето, и мисля, че донякъде сме успели“.
Интересното е, че двата персонажа в историята са разписани като Тя и Той, разказва Александър Валериев, в ролята на Той: „Той може да премине както през част от хората, които са били в нейния личен и професионален живот, но може да бъде и част от нейното съзнание в търсене на любовта“. Надявам се, че публиката ще ни хареса, макар че в час и десет минути е много трудно – това е съдба, която заслужава 120 епизода сериал, казва Людмила Козарева.
В екипа на „Марлене Дитрих: Преследване на любовта“ са също Дориан Молхов – музикален ръководител, Румен Григоров – хореограф и асистент-режисьор, и Лилия Бабунова – костюми.
Режисьорът Иван Панев, изпълнителите Людмила Козарева и Александър Валериев – пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – забравена ли е Марлене Дитрих и защо трябва да помним личности като нея, за песните в спектакъла и представянето на целия ѝ живот в рамките на час и десет минути.
Забравена ли е Марлене Дитрих?
Иван Панев: Според мен е забравена. Вече малко хора помнят името ѝ. Тя даже е отвъд моето време и моето поколение. Аз само съм чувал за нея. Дори в младостта си, в детските си години не съм гледал нейни филми. За мен беше просто едно име от миналото.
Интересът към нея е като към всички забравени герои на своето време. Трябва, от време на време, да се връщаме назад, да видим, че хората и в миналото са постъпвали достойно, живели са хубав, пълноценен живот. Били са свободни в някои отношения – много повече от нас днес. Били са независими, някак си свободомислещи... В този смисъл, връщането назад никога не е излишно – когато търсим хубавите неща и примерите от миналото.
Людмила Козарева: Качествените хора във всяка една епоха са били рядкост и единици. И когато е имало такива хора, хубаво е да се помни. Хубаво е да се знае. Не само нейната красота, а и това, което е оставила. Не само нейната трагедия – като жена, която винаги е търсила любовта и нещо ефимерно, платонично, изключително романтично. В същото време, тя е имала съпруг, с когото е била в прекрасни отношения, въпреки многобройните си поклонници и любовни афери, които е имала – с изключително качествени хора. Това означава, че е била много интелектуално интересна жена. Освен че е била красива, в нейните книги се личи с каква ирония и лекота се отнася към цялата си кариера, към творчеството си и към всичко, което се е случвало в живота си. Харесвала се и била сигурна във всяка една ситуация...
Големите личности трябва да се помнят и трябва техните животи да бъдат проектирани във всяко едно отношение – и като филми, и като спектакли. И това обогатява всички хора. А Марлене Дитрих е актуална за всички времена. Всичко, което мисли и казва, може да го каже всяка една голяма звезда днес, която има отношение към живота, към историята, към историческите фактори, които се случват в днешно време.
Колко близо беше до вас образа на Марлене Дитрих, преди да започнете репетициите?
Александър Валериев: Няма да се правя на остроумен и ще кажа, че единствено съм слушал няколко нейни записа. Името, разбира се, ми е било известно. Бях запознат с биографията ѝ отчасти, но не и в детайли. Не и колкото в момента.
Давам си сметка, че трябва по-често да се сещаме за тези хора, които са оставили някаква диря и да не ги забравяме като поредното нещо, сметено под килима. Защото, обикновено, след смъртта на човек се случва точно това. И в България това е много типично...
Аз лично съм от поколението, което въобще не е било родено, дори когато тя е починала. Но това не пречи да обогатяваме общата си култура, гледайки филмите, в които тя е участвала, слушайки музиката, която е записвала. Тъй като всеки човек би могъл да вземе нещо за себе си от нея. Тя е една бомба от емоции.
Людмила Козарева: Всичко от нея ми е абсолютно близко и ясно. Всичките ѝ разсъждения, отношението ѝ към живота, даже нещата, които са се случвали в нейния живот. Нищо не ме кара да се чувствам некомфортно. Единствено, може би, това отчаяние в началото. Защото аз като човек не съм отчаяна. Или избухвам, става атомен взрив, след което положението се успокоява, слънцето изгрява и всичко е окей. Не мога дълго да рева. Но Иван Панев направи така, че много лесно да вляза в образа. Близо два месеца се наслаждавах на един майсторски клас по актьорско майсторство.
Докато гледах представлението, открих много неща от нейната автобиография. Какви други източници са използвани и доколко достоверността е важна?
Иван Панев: Автор на спектакъла е Томас Шендел. Той наистина е ползвал автобиографията на Марлене Дитрих, както и книгата на дъщеря ѝ. Аз скромно съм добавил нещо, тъй като според мен в първоначалния текст липсваше темата за нейното отношение към нацистка Германия. Всичко е базирано на това. Опитахме се да намерим драмата в нейното отношение към собствения ѝ живот, към най-близките ѝ хора и драмата, свързана с намирането на любовта.
Как намерихте баланса между актрисата, певицата, модната икона, майката...
Иван Панев: Опитваме се. Зрителите ще кажат дали сме успели да намерим баланса между всичко това, но сме се стремели да покажем разнородния облик на тази жена.
Освен че тя е била актриса, модел, певица, пример за своето време, давала е тон в модата, давала е тон в обществените взаимоотношения, била е и майка, домакиня, съпруга – много неща. Опитахме се да покажем всичко това, въпреки ограничението във времето, и мисля, че донякъде сме успели.
Александър Валериев: Интересното в самия текст е, че като персонажи двата героя са разписани като Тя и Той. Той може да премине както през част от хората, които са били в нейния личен и професионален живот, но може да бъде и част от нейното съзнание в търсене на любовта. Не е определен точно кой е. Може да е и просто приятел, с когото тя споделя.
Много бих искал да благодаря на Иван Панев за прекрасната режисура, за интелигентната режисура. Това държа много да го кажа, защото в днешно време рядко се срещат интелигентни режисьори. Благодаря на прекрасната си колежка Людмила Козарева, която е фурия на сцената и това си заслужава да се види, и на всички останали, свързани с спектакъла лица.
Людмила Козарева: Работихме в изключително топла и спокойна творческа атмосфера, което рядко се случва. И много съм щастлива, че имах възможност да го преживея.
Как подбрахте песните, включени в спектакъла?
Иван Панев: Песните по драматургия са заложени в текста. Ние наистина малко свихме музикалния обем, но мисля, че има баланс. Тъй като тя преди всичко е актриса. Концертирала е в последните години от своя живот. Искахме да наблегнем на най-важните неща от нейната биография и от нейния талант.
По този начин се опитахме да вкараме музиката и като част от епохата, и като част от драматургичното действие. Всички песни са посветени на любовта по някакъв начин, в търсенето на тази любов. Подбирахме хитове от годините, в които е живяла и творила Марлене Дитрих.
Людмила Козарева: Всичките ни песни са в превод, защото текстът на песента е драматургично продължение на случката или предварява нещо, което идва след това.
И накрая, дали спектакълът ще се хареса на тези, които дори не са чували името на Марлене Дитрих?
Людмила Козарева: О, да, въпреки че ние вече изцяло сме се влели и слели с този спектакъл. Надявам се, че и публиката ще го хареса. Макар че в час и десет минути е много трудно. Това е съдба, която заслужава 120 епизода сериал. А ние сме много ограничени – и като време, и като случки...
Автор – Даниел ДимитровОператор – Любен МладеновМонтаж – Валя Ковачева