- През 2004 г. тогавашната директорка на ОУ „Братя Миладинови“ Мария Стефанова ме подтикна да се явя и да защитя Първи клас квалификация за учител. Тъй като ми оставаше малко до пенсия, не мислех да се занимавам с професионално развитие. Тя обаче разгледа дипломната ми работа от Великотърновския университет и предложи да я обогатя, доразвия и да направя нещо полезно както за себе си, така и за обществото. Като студент работих по темата „Женските имена в Русе 1893-1970 г.“. Избрах тази начална година, тъй като тогава влиза в сила първият закон за отбелязване на ражданията и умиранията на територията на Княжество България. Дотогава само църквата е издавала документи и е записвала събитията в своите кондики. Интересното е, че аз имам първия акт, който може да се окаже и първи в България, за дете, родено на 1 януари 1893 г. Беше много трудоемка работа и благодарение на Арон Ишах, тогава началник на ЕСГРАОН в общината, успях да се справя.
- След това сте включили и мъжките имена, но защо се наложи да се върнете още 60 години назад - до 1830-а?
- През 2004 г. доц.Руси Русев от Русенския университет ми даде насока да обърна внимание и на мъжките имена. Той беше проучил, че такова изследване не е правено, а представлява интерес както за езиковедите, така и за етнографите и литературоведите. Този дял от историята на Русе не е разработван така детайлно. Аз обаче имам „лошия“ навик да си задавам въпроса „Защо?“ и да търся по-назад във времето и връзките. Така стигнах до 1830 г., с кондиките на храма „Св.Троица“. Огромна благодарност дължа на отец Илиян и отец Минко, както и на отец Валтер от католическата църква за това, че ми дадоха пълна свобода на работа и ми оказаха съдействие по всички въпроси. Свещениците ми се довериха и ми разрешиха да се докосна до тези уникални техни документи.
С изследването си се опитвам да дам отговор как при тези социални, политически, географски и икономически условия в Русе се е получила тази именна система.
- Това означава ли, че сте правили връзка със събитията от различните години?
- Разбира се. Елиас Канети пише в „Спасения език“, че в Русе можеш да чуеш най-разнообразен говор на различни езици. При тази шарения на етноси и вероизповедания /само християнските деноминации са над двайсет/ не е възможно да спреш погледа си само върху имената.
- Кой е избирал имената на децата преди повече от век?
- Освен родителите, което е традиционно, кръстникът е имал също решаваща роля. През 60-те години на 19 век голям процент от момченцата са носели имената точно на кръстниците си. Първо само мъже са имали тази чест, но през 30-те години на 20 век става точно обратно - 60% от бебетата имат за кръстник жена. Трябва да се отбележи, че исторически погледнато, заможните хора са искали да имат и друг вид социална изява и това е кръстничеството.
Друг любопитен факт е, че 70% от бебетата са били кръщавани до осмия си ден от раждането. Защо е така? Защото Исус е бил обрязан тогава и тази традиция се е запазила, но с кръщене.
- Каква информация дава една църковна кондика?
- Първо е голяма, тъй като там е записана датата на раждането, след това на кръщенето, имената на детето, на майката и на бащата, после има графа за вероизповедание, селище и име на кръстника. За да се обобщи цялата информация, на мен ми трябва да прочета и анализирам от седем до девет имена. Някои съм чел по няколко пъти, за да не допусна грешка. Това грубо казано, излиза, че е около милион и половина имена. Всички те са вкарани в таблици на компютър и предстои обобщение.
- Можете ли да обобщите кои са най-често срещаните имена на хора в Русе?
- При жените са Мария, Елена, Надежда и Иванка, а при мъжете типично християнските Георги, Димитър, Иван. Интересен е въпросът как политиката влияе върху имената на децата. Преди няколко години в една от избирателните секции срещнах мъж на име Сталин. Оказа се, че е родом от Врачанско, където в едно село имало 12 момченца с това име. Трябва да се внимава, когато се кръщава дете на историческа личност, особено ако историята още не се е произнесла за неговото значение и принос към обществото. Да, но детето се ражда днес и родителите реагират според разбиранията си в момента. Така например, когато се ражда цар Борис Трети на 30 януари /18 януари стар стил/ 1894 г., децата, именувани Борис, скачат в пъти. Същото е и когато Юрий Гагарин излита в космоса - тогава десетки момченца са наречени Юрий, а сред тях има и едно момиченце Юря.
За мен бе учудващо да направя извода, че Русе, независимо от огромните си контакти със Западна Европа, не се е поддал на влияния и няма „изчанчени“ имена в своето ядро.
- Как стои въпросът с именниците, които са били давани на майките по време на социализма още в родилните домове и само по този списък е можело да се нарече бебето?
- Това е част от сивата пропаганда на държавата. Всъщност никой не споменава нещо друго - църквата също има свой списък с имена, който е бил задължителен и в него е имало около 2000 имена. Там ясно е записано, че никой няма право да именува детето Христос, тъй като Спасителят е един и не може да има втори. За Христо обаче няма проблеми. Както църквата, така и държавата винаги са се изкушавали да регулират отношенията си с хората. Сега няма никакви ограничения и всеки може да прави каквото си иска. Така например вече има дете, родено преди няколко години, което се казва Тифани на дядо си Трифон.
- На какъв етап сте от работата си, за да съберете всички факти в книга?
- Търся човек, който да ми помогне в обработката на екселските таблици. Само че трудът е много голям и ще ми трябва помощ от хора, за които това мое изследване ще е полезно. Благодарение на семейството и приятелите успях да въведа всичко в таблици, но наистина някой трябва да помогне в подредбата.