Каквито и процедурни механизми да се измислят, ако няма политическа воля, която да постави тези процедури на принципни основи, няма да има никакво значение, каза Теодор Славев, програмен директор на Българския институт по правни инициативи. Предлагали сме единни правила за избор, като те винаги са били предлагани от опозицията и никога не са били приемани. Когато в регулаторите има хора без принципи, те много бързо променят лоялността си, допълни Славев. За да има задълбочена процедура по избор, тя трябва да продължава около три месеца и да включва напълно отворена процедура по кандидатстване. Настояваме и кандидатите да представят концепция за управление на органа, добави Славев. Предлагали сме не веднъж и да има комисия по избор на органи, която да се занимава с предварителния етап на проверка и изслушване на кандидатите и тя да бъде създадена на паритетен принцип от парламентарните групи. Има смисъл да се канят и външни експерти, които да участват в тази оценка, която ще има консултативен характер. Правено е изследване по поръчка на Европейския парламент и на въпрос дали се оказва натиск от изпълнителната власт върху регулатора, всички казват, че има, посочи още той. Има голям проблем по отношение на отчетността и контрола на регулаторите, допълни Славев. По думите му дори при неприемане на отчета за годината, не следва нищо.
Съдия Калин Калпакчиев, представител на Съюза на съдиите в България, посочи, че е имало случаи на много кандидати, но всички са били подставени, фаворитът е бил ясен, а някои концепции са били преписвани или написани с помощта на изкуствен интелект. Същината в процедурата за избор трябва да са качествата и да има процедура за проверка на интегритет, добави той.
Номинационната комисия беше атакувана при избора за Комисията за противодействие на корупцията, посочи още Калпакчиев. Според него трябва да има профил за длъжността, в който да се обяви какви качества се търсят у кандидатите. Освен профила, трябва да има и методика за оценка на качествата, които изискваме от кандидатите, както и да има словесна, финална оценка за всеки от кандидатите.
По отношение на ВСС Калпакчиев каза, че може на народните представители да се представят списъци, изготвени от академичната общност, измежду които те да номинират консенсусни за правната общност кандидатури. Ако има обединение на общността около механизми за номиниране на безспорни професионалисти и виждания за развитието на съдебната система, може да се настоява за това. Дали общността може да се обедини е друг въпрос, добави той. По думите му срокът за обсъждане на номинации трябва да е доста по-дълъг.
Срещнахме проблеми да намерим качествени хора, които да се съгласят да се явят в тези процедури, каза Стою Стоев, член на ПП. Народното събрание през юли даде една седмица да се номинират хора и това лиши от възможност да имаме такъв тип кандидати, добави той.
По-рано бяха обсъдени квотите във Висшия съдебен съвет, бюджета на съдебната власт и конкурсите.