Той изтъкна изпълнението на всички критерии за присъединяване към еврозоната, а поддържането на валутния борд в продължение на години е било ключов фактор за стабилизирането на икономиката, овладяването на инфлацията и укрепването на публичните финанси. "Това създава основа страната да се възползва от по-ниски лихви, по-ниски трансакционни разходи и по-голяма финансова стабилност в рамките на еврозоната".
Попитан за това как влизането на България в еврозоната ще се отрази на икономическите и бизнес взаимоотношения между София и Атина управителят на централната банка на Гърция посочи, че един от основните икономически ефекти, който ще се наблюдава, ще бъде в трансграничната търговия. „Нашите оценки показват, че малките и средните предприятия от двете страни на границата ще спестяват около 500 млн. евро годишно благодарение на отпадането на разходите по обмен на валута и въвеждането на общата валута“, посочи Стурнарас. Според него премахването на валутния риск и разходите по превалутиране ще стимулира търговията, инвестициите и туризма, а това неизбежно ще доведе до по-висок растеж и благосъстояние и в двете държави.
Стурнарас, който в периода 2012 – 2014 г. беше финансов министър на Гърция и участваше в първоначалните усилия за справяне с дълговата криза в южната ни съседка, подчерта, че еврото се е доказало като успешен проект, като от създаването му броят на страните участнички почти се е удвоил, а валутата се е утвърдила като глобален сигурен актив.
В контекста на гръцкия опит по време на дълговата криза той отбеляза, че проблемите на Гърция не са били породени от еврото, а от натрупването на „двойни дефицити“ – висок бюджетен дефицит и голям дефицит по текущата сметка, вследствие на експанзивна фискална политика и загуба на конкурентоспособност. „Еврото беше част от решението, а не от проблема“, подчерта той, като припомни, че европейските партньори са осигурили достъп до финансиране, докато страната е провеждала болезнени реформи.
По думите му участието в еврозоната изисква дисциплина – фискална отговорност, стабилен банков надзор, структурни реформи за повишаване на растежа и силни институции. Само така страните могат устойчиво да се възползват от предимствата на общата валута.
Коментирайки паричната политика, Стурнарас, който е член на Управителния съвет на Европейска централна банка (ЕЦБ), заяви, че към момента рисковете пред инфлацията и растежа са балансирани и подходът „заседание по заседание“ остава най-подходящ. Той защити реакцията на ЕЦБ при последните външни шокове – пандемията, войната в Украйна и енергийната криза, като подчерта, че прекомерно агресивно повишаване на лихвите би довело до дълбока рецесия.
По отношение на критиките, че еврото води до инфлация, Стурнарас изтъкна, че средната инфлация от създаването на валутата е близо до 2 процента и че неотдавнашният инфлационен натиск е резултат основно от външни шокове в предлагането, а не от самата парична система.
„Общата валута намалява несигурността, засилва интеграцията и създава условия за повече инвестиции“, обобщи управителят на гръцката централна банка, като подчерта, че за България най-непосредственият и измерим ефект ще бъде именно спестяването на стотици милиони евро годишно от бизнеса вследствие на отпадането на валутните разходи.
Следва пълният текст на интервюто:
Г-н Стурнарас, България е член на еврозоната от месец и половина. Как оценявате пътя, който страната измина, за да стигне до този момент, и първите седмици от членството ѝ?
- Това е стандартен процес. България изпълни всички критерии, а макроикономическите ѝ показатели са стабилни. Поздравявам българските власти не само за присъединяването към еврото, но и за това, че в продължение на толкова години успяха да запазят валутния борд. Те овладяха инфлацията и коригираха основните дисбаланси. Сега България ще може да се възползва от предимствата на общата валута – по-ниски лихвени проценти, по-ниска инфлация и по-ниски трансакционни разходи. Икономическите отношения между България и Гърция също ще се задълбочат, особено за малките и средните предприятия, които развиват трансгранична дейност.
Как очаквате членството на България в еврозоната да се отрази на бизнеса и икономическите връзки между България и Гърция?
- Търговията ще нарасне, инвестициите ще се увеличат, туризмът – също, тъй като трансакционните разходи вече ще бъдат нулеви. Нашите оценки показват, че малките и средните предприятия от двете страни на границата ще спестяват около 500 млн. евро годишно благодарение на отпадането на разходите по обмен на валута и въвеждането на общата валута. Това е сериозен стимул за повече търговия и инвестиции, а те от своя страна водят до растеж и по-висок стандарт на живот. От създаването на еврото през 1999 г. броят на участващите държави почти се удвои – това е доказателство за неговия успех. Днес еврото е глобален сигурен актив.
Гърция плати висока цена по време на дълговата криза, но в последните години отчита бюджетни излишъци и често е давана за пример. Какви са изводите от този период на възстановяване, в който Вие участвахте активно?
- В първите години след присъединяването към еврото Гърция се радваше на висок растеж и ниска инфлация. Но през втората половина на 2000-те години започна да води прекалено експанзивна фискална политика. Ръстът на заплатите и цените изпреварваше производителността и конкурентоспособността. Така се натрупаха т.нар. двойни дефицити – голям бюджетен дефицит и голям дефицит по текущата сметка. Проблемът не беше в еврото – то беше част от решението, а не от проблема. Партньорите ни от еврозоната ни осигуриха достъп до евтино финансиране. В крайна сметка ние коригирахме дефицитите и рекапитализирахме банките, но грешките бяха наши.
Какви уроци трябва да си извлекат страните от този опит?
- Членството в еврозоната означава дисциплина. Историята показва, че валутни системи се разпадат, когато правилата не се спазват. Необходими са четири неща: фискална отговорност; финансова стабилност и ефективен банков надзор; структурни реформи за повишаване на растежа и доходите; и силни институции. Това важи не само за еврозоната, а за всяка парична система. Общата валута осигурява защита срещу външни шокове и ниска инфлация благодарение на високото доверие в Европейска централна банка. Въпреки поредица от тежки сътресения – пандемията от КОВИД-19, войната в Украйна, енергийната и продоволствената криза – успяхме да постигнем „меко приземяване“. Днес инфлацията е около 2 процента, а дългосрочните лихви остават ниски.
Как виждате ролята на еврото и на Европейския съюз в глобалната икономика и конкурентоспособността на Европа?
- Европа вече има ясни насоки. Докладите на Марио Драги и Енрико Лета очертават конкретни стъпки. Единият поставя акцент върху завършването на единния пазар и премахването на оставащите бариери, които на практика действат като търговски ограничения. Другият посочва приоритетните области за инвестиции и начините за повишаване на конкурентоспособността. Европа получи сигнал за събуждане отвъд Атлантика и започва да предприема правилните действия.
Говори се за разширяване на репо инструментите за държави извън еврозоната и ЕС, както и за засилване на международната роля на еврото. Готова ли е Европа за това?
- Да. Работим по нови инструменти за ликвидност, по дигиталното евро и настояваме за завършване на Съюза на капиталовите пазари, Съюза за спестявания и инвестиции и Банковия съюз, включително Европейската схема за гарантиране на депозитите (EDIS). Необходимо е и създаването на повече общи сигурни активи. Програмите "СледващоПоколениеЕС" (NextGenerationEU) - Механизъм за възстановяване и устойчивост, не само осигуриха инвестиционни средства, включително за България, но и въведоха общо европейско финансиране. Общите блага изискват общо финансиране.
Трябва ли въвеждането на дигиталното евро да се ускори?
- Технически сме готови да преминем към пилотна фаза. Дигиталното евро е необходимо, защото се появяват нови форми на пари като стейбълкойните. Не искаме парите да се приватизират. Парите на централната банка са обществено благо и трябва да останат такива. Дигиталното евро ще улесни трансакциите, ще подпомогне финансовото приобщаване и ще бъде в синхрон с новите дигитални технологии и изкуствения интелект.
Каква парична политика трябва да следва Европейската централна банка до края на годината?
- Подходът „заседание по заседание“ и зависимостта от данните остават правилни. В момента оценяваме рисковете за инфлацията и растежа като балансирани – както в посока нагоре, така и надолу. Базовият ни сценарий е стабилен, но винаги има възможност от нов външен шок. Затова сме внимателни. Ако настъпи съществена промяна, ще реагираме своевременно.
В България има критики, че еврото води до инфлация. Как бихте отговорили?
- От създаването на еврото инфлацията средно е много близо до 2 процента въпреки сериозните външни шокове. При силен предлаган шок, като енергийния след руската инвазия в Украйна, рязкото повишаване на лихвите до екстремни нива би довело до дълбока рецесия и дефлация. Ние избрахме балансиран подход. Въпросът е: кое предпочитате – временен инфлационен натиск вследствие на външен шок или тежка икономическа криза?