Карнавалът не е просто костюм и маска. Той е смях, свобода, игра на роли и общност. Точно тази енергия ще оживее в класните стаи на Дойче шуле в Русе на 17 и 18 февруари, когато четвъртокласниците ще се включат в проекта "Карнавал на занаятите - Русе Алааф!".
Инициативата идва в навечерието на Сирни заговезни и носи духа на немската карнавална традиция. Зад идеята стои Акън Джьомерт - практикант в Международно дружество "Елиас Канети" по програмата kulturweit. Проектът съчетава учене, творчество и празнуване – три неща, които рядко се случват едновременно в рамките на един учебен час.
Карнавалът в Германия се празнува през февруари или март, малко преди Великия пост. Най-известен е т.нар. "Розов понеделник" в Кьолн - денят, в който цветни паради изпълват улиците, а възгласът "Алааф!" звучи като символ на радост и принадлежност. Хората носят костюми и маски, има музика, танци и сладкиши - но преди всичко има усещане за общност.
Именно този дух ще бъде пренесен в Русе. По-скоро като игра, отколкото като урок, децата ще изработват карнавални маски, които сами ще украсяват. Всеки ще вложи своя характер, своя цвят, своята идея. Но проектът не спира дотук.
По време на творческия процес учениците ще общуват, ще експериментират и ще учат немски език по естествен начин. Чрез цветове, емоции, прости думи и кратки диалози. Чрез споделяне на истории.
Езикът няма да бъде суха граматика, а средство за изразяване - жив инструмент, който свързва и разпалва любопитство. Учебният час ще се превърне в пространство, където думите имат цвят и настроение.
Заниманията ще се проведат във вторник, 17 февруари, от 9:00 до 9:40 часа, и в сряда, 18 февруари, от 11:30 до 12:10 часа. Финалът ще бъде изложба на маските в училището, където участниците ще покажат творенията си пред семействата и приятелите си.
Карнавалът не е напълно чужд на Русе. Преди да бъде забранен от комунистическата власт, той е бил част от европейския дух на града. По спомени на Мария Маринович-Педжева през 20-те и 30-те години на ХХ век маскеният бал във Военния клуб е бил очаквано събитие преди Заговезни.
Младите семейства пристигали с файтони, официално облечени и маскирани. Балът отбелязвал отиващата си зима и очакваната пролет – празник на светлината и надеждата.
След 1989 година внукът й Димитър Липовански прави опит да възроди традицията. Заедно със съмишленици той организира събирания за Заговезни в бившето заведение Sound Garden в Русе. Маски, танци, огньове в двора, прескачане на пламъците - точно както повелява празникът.
Акън Джьомерт е млад човек с впечатляваща езикова култура - владее свободно шест езика: немски, английски, турски, руски, японски и шведски, а има познания по над десет, включително и български. Живее в Германия, но стажът му в Русе оставя дълбока следа.
"Това преживяване дълбоко оформи личната ми връзка с българската култура. Интересът ми към българската история нарасна значително и особено към българския език, който стана все по-значим за мен. Това, което започна като любопитство, се превърна в истинска признателност", споделя той в края на престоя си.
С проекта "Карнавал на занаятите - Русе Алааф!" той не просто организира занимание. Той създава мост - между култури, между поколения, между минало и настояще.
И може би именно това е най-важното. Защото карнавалът не е само празник. Той е начин да се научиш да бъдеш част от общност, да се изразяваш свободно и да откриеш радостта в съвместното преживяване.
А когато в класната стая прозвучи "Алааф!", това вече няма да е просто немска дума. Ще бъде споделена усмивка.