Декларация за бъдещето от германското физическо дружество и физическото дружество на япония - 14 ноември 2025 г.
Представители на Физическото дружество на Япония (Physical Society of Japan – JPS) и Германското физическо дружество (German Physical Society – DPG) се събраха в Мюнстер, Германия, по време на Международната година на квантовата наука и технологии на ООН, за да отбележат стогодишнината от настъпването на квантовата революция. Тази революция донесе несравними ползи и иновации на човечеството. С поглед към следващия век се очакват още по-големи постижения и приноси за човешкото общество. Като физици, ние трябва да размишляваме върху историята на науката, да изследваме принципите, ръководещи научните усилия, и да обмисляме отговорностите, които науката носи със себе си.
От класическата физика на 17-ти век до революционната квантова механика, създадена около 1925 г., човечеството е задълбочило разбирането си за явленията в атомен мащаб, което направи възможно разделянето на атома. Сто години след тези пробиви, квантовите принципи вече са в основата на голяма част от съвременния живот. Физиците ще продължат да усъвършенстват, изследват и прилагат квантовата механика, тласкайки напред едно квантово общество. Обществените приноси, вкоренени във физическите принципи, се простират отвъд квантовата наука. Например епохалният напредък на технологиите за изкуствен интелект, признат в Нобеловата награда за физика за 2024 г., се основава на фундаментални концепции на физиката и включва физиците в оформянето на трансформиращо бъдеще. Разбирането на нашата история е от съществено значение за да си представим бъдещето. В миналото научните постижения във физиката са били употребявани за враждебни цели. Япония и Германия имат специфични исторически перспективи по отношение на Втората световна война, която приключи преди 80 години. Точно преди края на войната бяха предприети ядрени атаки срещу Хирошима и Нагасаки. Като физици, ние трябва дълбоко да обмислим дълбокото въздействие на физиката върху човечеството и да се ангажираме с оформянето на по-добро бъдеще.
Манифестът на Ръсел-Айнщайн от 9 юли 1955 г. в Лондон и декларациите на нобеловите лауреати от 15 юли 2024 г. в Линдау, и на 16 юли 2025 г. в Чикаго, потвърждават, че ядрената война е несъвместима с оцеляването на човечеството. Декларацията от Гьотинген от 12 април 1957 г., в която 18 германски физици се ангажират да не участват в производството, тестването или употребата на ядрени оръжия, е оказала значително влияние върху националната политика. Тези примери показват, че физиците са не само създатели на новаторски физически знания, но и допринасят за справянето с глобалните екзистенциални предизвикателства пред човешката цивилизация като изменението на климата, ядрените оръжия и други потенциално опасни революционни технологии.
Знанията на физиците могат да помогнат за разбирането на последиците от използването на ядрени оръжия. Многобройни научни изследвания показват краткосрочните и дългосрочните последици от високите дози радиация, радиоактивните отпадъци и инжектирането на замърсители в стратосферата, което може да доведе до опустошение на региони, изчезване на видове и унищожаване на екосистеми. Физиците могат да допринесат за предотвратяване на подобно катастрофално бъдеще, като разработят необходимите технологии за проверка на ядреното разоръжаване и като повишат обществената осведоменост относно последствията.
Справянето с бъдещите предизвикателства, включително глобалното затопляне, устойчивото производство на енергия, замърсяването на околната среда и устойчивото развитие, изисква непрекъснат интердисциплинарен диалог между учени, политици и заинтересовани страни. Освен това, научната дипломация и дискурсът в рамките на световната научна общност са наложителни. Мюнстер, мястото на Вестфалския мирен договор през 1648 г., предлага историческо напомняне, което предполага посвещаване на плодовете на науката и нашия труд на мирни цели и човешко благополучие, а не на война, разрушение или упадък на цивилизацията. Четири века наследство на Нютон и мирното наследство на Мюнстер заедно служат като вечно послание за физиката и мира за човечеството.
• Насочваме тази декларация специално към по-младите поколения, които създават бъдещето, като ги призоваваме да се ангажират с глобалните екзистенциални предизвикателства на човечеството, като изменението на климата или ядрената война, и да се стремят към човешки прогрес.
• Като физици се ангажираме да допринесем за оцеляването и напредъка на човечеството, като подкрепяме гореспоменатите декларации и се застъпваме за мирното приложение на физиката.
• Призоваваме за засилване на настоящите международни ангажименти за въздържане от участие в разработването, производството, тестването, разполагането или употребата на оръжия за масово унищожение, особено ядрени оръжия.
• Призоваваме също за разрешаване на международни конфликти чрез мирни и дипломатически средства, без прибягване до въоръжена сила.
• Накрая, каним физически общества и академични организации по целия свят да се присъединят към нас в този ангажимент.
Тази декларация беше приета от Общото събрание и Борда на директорите на Физическото дружество на Япония и от Съвета на Германското физическо дружество.
Проф. Клаус Рихтер - 75-ти Президент на Германското физическо дружествоПроф. Сейджи Мияшита - 81-ви Президент на Физическото дружество на Япония
Предупреждаваме, че в този все по-поляризиран свят с много нерешени конфликти, съществува значително нарастващ риск от използване на ядрени оръжия, било то случайно или умишлено. Ядрените оръжия са причинили и, ако бъдат използвани, отново ще причинят катастрофални последици за обществата и планетата като цяло. Те носят опасността от по-нататъшно разпространение на ядрени оръжия, както и риска от ескалация до глобална война. Настоящите случаи на регионално разпространение са тревожни и трябва да бъдат разгледани с висок дипломатически приоритет. Ядрените арсенали се модернизират или разширяват във всички държави, притежаващи ядрено оръжие, и се допълват с нови оръжейни системи и технологии. В няколко сектора се наблюдава ускорена надпревара във въоръжаването. Разполагането на нови революционни технологии като изкуствен интелект, квантови технологии или космически технологии, в ядрените оръжейни системи, носи висок риск от злоупотреба. Физиката и физиците имат специално отношение към ядрените оръжия, тяхното функциониране и въздействието им.
· Декларация от Чикаго за предотвратяване на ядрена война от 2025 г., подписана от 129 Нобелови лауреати и Международния съюз по чиста и приложна физика (IUPAP). https://www.nobelassembly.org
· Декларация от Майнау за ядрените оръжия от 2024 г., подписана от 104 Нобелови лауреати. https://www.lindau-nobel.org/mainau-declaration-2024/
· Декларация от Ериче от 1982 г., подписана от Дирак, Капица и Зичичи. https://web.archive.org/web/20100728123008/http://www.federationofscientists.org/WfsErice.asp
· Декларация от Майнау за ядрените оръжия от 1955 г., подписана от 52 Нобелови лауреати. https://www.mainaudeclaration.org
· Манифест на Ръсел-Айнщайн, 1955 г. https://pugwash.org/1955/07/09/statement-manifesto/
· Декларация от Гьотинген от 1957 г. https://www.uni-goettingen.de/en/the+manifesto/54320.html
· Решение № 3 от 1967 г.
Споразумение на Физическото дружество на Япония от 9 септември 1967 г.:
Физическото дружество на Япония, наричано по-нататък „Дружеството“, няма да приема никакви средства от военнни агенции и няма да поддържа никакви отношения на сътрудничество с военни агенции в страната или чужбина.
Обстоятелствата, довели до това решение:
Когато през 1966 г. в Киото се проведе Осмата международна конференция по физика на полупроводниците под егидата на Физическото дружество на Япония, Организационният комитет получи средства от военна агенция на правителството на Съединените щати. Това не беше обсъдено на по-ранна среща на Съвета на Физическото дружество на Япония, нито беше докладвано на Тридесет и първото Общо събрание на Дружеството. По-късно въпросът за това финансиране беше повдигнат от някои членове на Дружеството, които поискаха да се проведе специална среща, за да се обсъди този въпрос. На 9 септември 1967 г. се проведе Тридесет и третото Общо събрание – специална среща, за да се обсъди това финансиране. Бяха одобрени няколко предложения, включително гореспоменатото Решение номер три.
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Съюза на физиците в България)