"Изследването на ледниците в Антарктика е особено актуално във време, в което температурите се покачват. Покачването на температурите води до оттегляне на ледниците, особено в крайбрежните райони, и това открива теренни структури, които досега никой човек не е виждал. Тяхното навременно картиране ще отвори възможности за изпълнение на различни проекти – от биологията до геологията, през физиката и математиката. По този начин ние разчертаваме нашето поле за научна дейност", заяви той.
Олег Василев е част от българските антарктически експедиции за шеста година, като има опит и в две чуждестранни експедиции в региона. Интересът му към фотограметрията на ледници обаче започва още по-рано - той се занимава с фотограметрия на ледници в Непал, а от миналата година и в Исландия.
"Това е моето шесто участие с българската програма. Повечето занимания, в които съм участвал, са свързани с фотограметрията, но съм се занимавал и с радарни измервания на ледници. Това е подход, при който радарна антена лети над повърхността на ледника. Ледникът е прозрачен за радарния лъч и всъщност посредством подобен подход ние виждаме къде е леглото на ледника. Това ни дава възможност за отчитане на реалната дебелина на ледника", обясни той и допълни, че така може да се види и движението на ледника и дали става по-обемен.
По думите му този подход не излага на риск човешки живот, могат да се наблюдават ледниковите промени в критични зони, каквито са зоните на контакт с вода, а именно там, където ледниците граничат с морето.
"Работим по навигационна карта, която ще покрива теренната и подводната топография. Използваме методите на фотограметрията за наземната картография и батиметрията за подводната картография. Поставили сме си за цел да обхванем залива на българската база, така наречения Южен залив, и съседния Фолс Бей", разказа той за тазгодишния си проект, който е съвместен с геофизика Кирил Велковски.
Василев изработва теренен модел чрез обработка на изображения, направени с дрон, фотограметрична обработка на тези изображения и създаване на детайлна карта.
"Тази картна подложка, освен че може да се използва за навигиране, е част от проект, проведен през 2019 година за създаване на географска база данни, върху която се отразяват локациите, на които са изпълнявани проектите от българската антарктическа програма", отбеляза той.
Василев допълни, че в тази информационна система всеки може да види информация за проектите на учените и кога и къде точно са били изпълнени.
Василев и Велковски са на финала на проекта си, като от обща площ на бреговата ивица 48 км, към момента им остават само 3 км за довършване и вероятно ще имат възможност да завършат картирането, преди да си тръгнат с научноизследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий" след една седмица.
Василев се занимава и с наблюдение на ледниците в крайбрежните райони и определяне на промените в обема им, както и мониторинг на пингвини. Отново чрез фотограметрия той наблюдава колониите и проследява тенденциите в размножаването им.
"Тази година, обработвайки фотограметрична информация, намерих части от катастрофирал самолет — разбил се аржентински военен самолет, събитие, което датира от 1976 г. За първи път тези части откри нашата програма през 2024 г. Находката, която направих тази година, беше на необичайно място спрямо това, което сме намирали до момента", каза още той.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.