Тя цитира изказване на директора на НАИМ-БАН доц. Христо Попов, в което той определя археологията като машина на времето. „Замислих се много над това определение и си казах: В днешния технологичен век – забързан, ние, хората, сме сякаш устремени напред във времето. И си представяме машината на времето само към бъдещето. Искаме да завладеем не само нашата планета, а нови планети, ако можем, и цялата Вселена. Същевременно археологията е машина на времето назад, към миналото. И тази машина сякаш ни смирява, сякаш ни показва, че нашето самодоволство и самочувствие са малко преувеличени. Показва ни, че векове назад на тази земя са живели хора с естетика, с усет за красивото и изящното, със занаяти и умения, които дали ние притежаваме, би трябвало да се замислим. Нещо повече, те са притежавали и технологии, с които да изградят тези красиви обекти, които днес виждаме тук“, каза още председателят на БАН.
Тя поздрави всички археолози и им пожела да запазят ентусиазма, с който работят.
Над 300 находки от 31 обекта са показани в изложбата „Българска археология 2025“ в Националния археологически музей. Експозицията може да бъде разгледана в зала „Временни изложби“ на музея до 7 юни. Тази година съорганизатори са 19 исторически и археологически музея от цялата страна, сред които Националният исторически музей, Регионалният археологически музей – Пловдив, регионалните исторически музеи във Велико Търново, Видин, Враца, Пазарджик, Перник, Плевен, Шумен, Ямбол, както и музеите в Сандански, Белоградчик, Ботевград, Дупница, Дългопол, Каварна, Петрич, Провадия и Тополовград. Експозицията се открива в навечерието на Деня на българския археолог, който е на 14 февруари.