Сред участниците във форума са управителят на Българската народна банка Димитър Радев, управителят на централната банка на Гърция Янис Стурнарас и главният икономист на Европейската централна банка и член на Изпълнителния ѝ съвет Филип Лейн.
Мулас-Гранадос поздрави България за присъединяването към еврозоната и определи годината като ключов исторически етап, съпоставим с членството в Европейския съюз преди близо 20 години. Той направи ретроспекция към 2000 г., когато страната започва преговорите за присъединяване към ЕС, като посочи, че тогава брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението е бил под една трета от средното за ЕС, докато днес достига две трети от средното европейско равнище.
„Това е важен напредък, който реално променя живота на хората, но не е достатъчен“, посочи той и подчерта, че приемането на еврото трябва да бъде съчетано с „добри политики“, за да се изведе конвергенцията на следващо ниво.
В краткосрочен план МВФ препоръчва затягане на фискалната политика, за да се предотврати евентуално прегряване на икономиката, както и засилено наблюдение на кредитните и финансовите рискове.
Като основно средносрочно предизвикателство Мулас-Гранадос изтъкна демографската динамика. По думите му населението в трудоспособна възраст в България се очаква да намалее с до 20 процента през следващите 25 години – един от най-бързите темпове на спад в световен мащаб. Същевременно производителността на труда на човек е едва около 50 процента от средната за ЕС. Той обърна внимание и на значителните дефицити в цифровите умения.
По отношение на инвестициите представителят на МВФ отбеляза, че делът им в БВП постепенно е намалявал през последните години и в момента е под средното равнище за ЕС. Разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са сред най-ниските в Европа.
Според Мулас-Гранадос решението започва с хората – чрез стимулиране на икономически неактивните да се включат в пазара на труда, наемане на чуждестранни работници и улесняване на завръщането на квалифицирани българи от чужбина. За повишаване на производителността са необходими по-добри образователни резултати, подобряване на цифровите умения и повече инвестиции в научни изследвания и развойна дейност.
Той подчерта значението на структурните реформи за повишаване на конкурентоспособността и привличане на чуждестранен капитал, както и ролята на по-доброто управление и насърчаването на иновациите. По оценки на МВФ, ако България успее да преодолее половината от структурните си дефицити, това може да доведе до увеличение на БВП с около 6 процента в средносрочен план.
Мулас-Гранадос отбеляза, че Европа в момента обсъжда задълбочаване и завършване на Единния пазар. В този контекст той даде пример, че вместо да съществуват 27 различни корпоративни режима в ЕС, би могъл да бъде въведен единен режим – т.нар. 28-и режим, който МВФ подкрепя, тъй като ще улесни растежа на европейските компании.
Сред другите ключови области той посочи необходимостта от реална мобилност на работната сила в рамките на ЕС – чрез взаимно признаване на квалификациите, преносимост на социалните права и по-гъвкави жилищни пазари. В енергетиката интеграцията изисква премахване на националните субсидии, изграждане на междусистемни връзки, уеднаквяване на достъпа до мрежата и тарифите, както и улесняване на разрешителните режими за възобновяеми енергийни източници и съоръжения за съхранение.
Той открои и значението на Съюза на спестяванията и инвестициите за насочване на рисков капитал към най-иновативните компании в Европа.
„За да завърши последния етап от своята конвергенция, България трябва да може да привлича работници, които да облекчат демографския натиск, и да осигури достъпен капитал за своите компании“, заяви Мулас-Гранадос.
В заключение той призова страната да използва новия си глас в ЕС и еврозоната, за да насърчи завършването на Единния европейски пазар, което според него ще бъде от полза както за България и нейните граждани, така и за Европейския съюз като цяло.