Изхвърлянето на храни в сметища или открити депа засилва рисковете от АМР, докато някои процеси за обработка на хранителни отпадъци, като компостиране, могат - ако се извършват правилно - да намалят гените на антимикробна резистентност. Това се посочва в новия научен обзор „Риск от разпространение на антимикробна резистентност чрез загуба и разхищение на храна“, публикуван в Infectious Diseases of Poverty (Инфекциозни болести на бедността), списание с отворен достъп, рецензирано от експерти.
Според Джунся Сонг, старши служител по здравеопазване на животните във ФАО и един от ръководителите на проучването, свързването на загубата и разхищението на храна с АМР е едновременно навременно и стратегическо, тъй като създава възможност за координирани действия, които намаляват разхищението и същевременно укрепват глобалните усилия за овладяване на АМР.
Селскостопанският сектор е известен фактор за развитието на антимикробната резистентност, като животновъдството е отговорно за почти три четвърти от световните продажби на антибиотици. Остатъци от лекарства и гени на резистентност са откривани в храните на етап търговия на дребно и потребление, особено в месни продукти, но също и в растителни храни като моркови, маруля, листни зеленчуци и домати. АМР намалява ефикасността на съществуващите лекарства и е свързана с милиони смъртни случаи при хората всяка година.
Поради тази причина ФАО отдавна участва в световните усилия за смекчаване на тези рискове, включително чрез намаляване на употребата на лекарства по цялата хранителна верига.
„Храната е отговорност на всеки и гарантирането на нейната безопасност е споделена отговорност. Намаляването на разпространението на антимикробната резистентност чрез загуба и разхищение на храна изисква координирани действия във всеки сектор“, смята помощник-генералният директор на ФАО и главен ветеринарен лекар Танават Тиенсин, който също така ръководи отдела за животновъдство и здраве на организацията.
Заключения
Не е изненадващо, че хранителните отпадъци са добър субстрат за растеж на бактерии и могат да благоприятстват оцеляването на микроби и гени, резистентни на съществуващи антимикробни средства, отбелязват авторите. Проучвания, проведени върху проби от кухненски и хранителни отпадъци в училища и болници, показват високи нива на гени, резистентни на широк спектър от антибиотици, понякога включително нови лекарствени продукти.
Някои проучвания са открили по-голямо количество резистентни гени в хранителните отпадъци, отколкото в утайките от отпадъчни води или в свинския тор, които отдавна са идентифицирани като катализатори за разпространението на антимикробна резистентност в околната среда. Това е особено важно във време, когато някои страни преследват амбициозни програми за насочване на хранителните отпадъци към производство на енергия или фуражни суровини.
Като цяло, такива резистентни гени представляват по-сериозен проблем, по мащаб и разнообразие, в хранителните отпадъци от животински произход, особено пробите от рибни отпадъци, което подчертава важността на бързото събиране и контрол на тези остатъци.
Компостирането - екологично чиста практика, при която се използват хранителни отпадъци за производство на органични торове, в някои случаи може да увеличи разпространението на гени за резистентност. Това подчертава значението на стратегиите за оптимизация и процесите с пълен цикъл, евентуално включващи високотемпературни обработки.
Анаеробното разграждане - процес, който е от основно значение за производството на биогаз, може да има капацитета да премахва антимикробната резистентност, използвайки определени техники, които изискват още изследвания, сочи докладът.
В повечето страни голяма част от хранителните отпадъци попадат на сметищата. Освен стандартните предизвикателства, свързани с АМР, сметищата крият допълнителни рискове поради смесването на биологични субстанции и химически отпадъци от промишлени, селскостопански и медицински източници. Те също така изострят рисковете от разпространение, ако са достъпни за животни, хранещи се с отпадъци (включително мигриращи птици), или ако попаднат в повърхностни или подпочвени води.
В доклада се заключава, че са необходими повече данни от страните с ниски и средни доходи, където употребата на антимикробни средства е по-слабо регулирана и се очаква да се увеличи през следващите години. Докладът също така настоятелно призовава за провеждане на повече проучвания относно резистентността към противогъбични препарати.